Да слушаме ли родителите си при избора на професия

  • Да  слушаме ли родителите си при избора на професия

    Снимка: Свилена Велчева

Постепенно утихва еуфорията около абитуриентските балове. Броихме до 12, викахме, облякохме се красиво, показахме колко много сме пораснали, хапнахме, подпийнахме, отпразнувахме последния школски звънец. А сега накъде? По-голямата част от завършилите гимназия планират да продължат образованието си в университети и колежи. И често се оказва, че при избора на бъдеща професия родителите изиграват важна роля. Да слушаме ли съветите им?

Според социологическите проучвания, 90% от днешните висшисти се допитват до родителското мнение за своето бъдеще. Истината е, че с подкрепата на родителите си те имат възможност да отидат в специално училище: не друг, а именно те плащат за частни уроци, курсове и създават на детето си комфортни условия за учене. Те помагат на децата си да премерят най-големите си колебания "за" и "против" при избора на професия. В крайна сметка един млад мъж или момиче на 17-18 години не винаги е в състояние да оцени трезво възможностите си. В тази възраст много от тях мечтаят за творческа професия в областта на литературата, музиката, киното, театъра. A изпитите в такива училища са достатъчно сложни. За тях обаче са нужни  истински природен талант плюс сериозна подготовка. Или много пари, за да учите в частен университет. А такива пари малко семейства могат да си позволят. В допълнение, това образование не гарантира надеждна работа. Все възможни аргументи срещу такъв избор.

Нерядко зрелостници споделят, че мечтата им е била да станат журналисти или критици. Но родителите им казват, че един журналист или критик не храни семейство. Вярно е, че можете да работите това и без да завършите някаква специална образователна институция. И все пак тези, които са завършили специализирано образование, ще са с една стъпка пред вас. Поне в началото.

Понякога родителите смятат, че най-добрият вариант е децата им да учат там, където те самите са учили или да работят при роднини или приятели: така те увеличават шансовете си за прием и успешно завършване, а и това позволява да може се контролира детето.Това, разбира се, не винаги е най-добрият вариант, особено ако областта не е интересна на младия човек. Има си и своите плюсове.

Много родители мечтаят децата им да работят в същата област, в която са те. Защото тогава те могат да предадат знанията, опита и тънкостите на професията на наследниците си, могат постоянно да им дават съвети и да ги наблюдават. Наистина, има много "династии" от лекари, учени, учители, юристи, икономисти и други специалисти, които са високо квалифицирани професионалисти.

Не са малко случаите, при които големи специалисти педагози, лекари, писатели и музиканти са признавали, че именно опита и пътеводната роля на родителите им са помогнали да се развият до нивото, на което са.

Уви, не всички примери са положителни. Понякога в опита си родителите да пробият със своята позиция, объркват младия човек. Особено ако връзката им с децата не е толкова силна и те не познават истинските наклонности, умения и пориви на децата си. Родителите често правят голяма грешка като съветват децата си да избират специалност, която не съответства на техните наклонности, а на търсенето в момента. Само за няколко години, докато детето се учи в гимназията, ситуацията на пазара на труда може да се промени и порасналото дете да се окаже натъпкано в живота на големите с достолепна, но безполезна  диплома след много учене,нерви и пропилени пари.

Една от най-честите грешки е опита да се парира порива на младия човек към изкуствата. Чували сме родната поговорка, че „музикант къща не храни”. Което в пълна сила важи като схващане и за артисти и художници, ювелири и скулптори. Ако тези схващания се набият стабилно и упорито в главата на младежа, светът със сигурност може да изгуби един велик творец. Не е задължително, но може. Да си го кажем направо – може да рисувате, пеете и свирите и като самоук талант, но ако не преминете съответното професионално обучение от майстори в тези области, по-късно ще си блъскате главата, ще минете по далеч по-трънливи и заобиколни пътища, вместо да се опрете на вече утъпкани базисни данни, над които може да надграждате и да творите.

Има един нюанс, който младите хора пропускат. Никога не е късно да се преориентирате. Да смените посоката. Възможно е да учите 1,2, 3 години една специалност, която сте избрали по свой или родителски вкус, а да се окаже, че не е вашата, не ви е интересна, не ви се работи именно това. Но сте здрав, млад, пълен с енергия. Направете завой. Когато решите с какво искате да се занимавате, проучете възможностите и начините и учете точно това. Понякога на един студент по медицина може да му проблесне идеята, че е роден за архитект и да преосмисли учението си на друго място.

Ако обаче родителите се запънат като магаре на мост и настояват да учите в област, която е диаметрално противоположна на вашия натюрел, то тогава  психолозите  съветват да защитите на всяка цена своите интереси, дори ако за това трябва се опълчите на волята на родителя. Опитайте се да се подготвите за влизане в училището, което е по ваш вкус и влезте. Ако имате нужда от пари за това, опитайте се да си ги спечелите. В крайна сметка повечето родители вероятно ще достигнат в разговори с вас до истината за вашите професионални желания и заедно ще намерите верния път. Не забравяйте, че понякога пътищата са няколко.

Важно е едно: да не си губите времето, силите и парите да учите нещо, което не само не ви е интересно, но и няма да ви е полезно за професията, за по-нататъшния жизнен път. И все пак, докато сме на този свят, винаги може да правим нещата, които обичаме, които ни носят щастие и усмивка. А и пари.