сряда, 23 май 2018 г.

С лифт над река Места до лобното място Света Варвара

  • С лифт над река Места до лобното място Света Варвара

    Снимка: btvnovinite.bg

Жител на село край Разлог построи лифт над река Места, за да превозва по него поклонниците до отсрещния параклис на Света Варвара, тъй като реката отнесе въжения мост, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

68-годишният Никола Фръндев е самоук майстор, живее в чудновата къща край пътя за с. Елешница. Тук – срещу минералните бани, носещи името на Великомъченицата Варвара, той стопанисва и центрофуга, в която пере килими.

При наводнението преди четири месеца река Места приижда, носещите се по течението дървена маса къса въжетата на въжения мост, свързващ баните с отсрещния бряг. На него се намират 3 вили и параклис на Света Варвара. До него извира минерална вода, наричат гьола "мирото". В близост до мирото има стар параклис на великомъченицата, платила с главата си приемането на християнската вяра. Преди 10-на години някой си Любослав Пенев от Силистра построява на отсрещния бряг нов параклис на светицата. Посещават го много туристи от хотелите в село Баня, Банско и Разлог. Идват и много руснаци. След като е разрушен моста достъпа до мирото и параклиса е отрязан. Някъде по-надолу по течението на реката има мост, но до параклиса и вилите води само пътека.

Нали си е майстор, бай Никола решава да построи лифт. Едното стоманено въже на моста е оцеляло. Фръндев слага върху него две ролки, под които монтира две седалки. Те са завързани с въже, което се намотава на макара. Лифтът на бай Никола му струва 180 лева. Започва да превозва желаещите да ползват мирото и се поклонят на светицата. Превозва и рибари, които на връщане му дават от улова си. "Не вземам пари, виж на бартер може", обяснява баш майсторът. Тогава го погват държавните институции. Идват и искат проект за лифта и техническа документация.

"Какъв проект, откъде, всичко ми е в главата", разказва Фръндев. Казват му да не използва лифта, тъй като няма проект. Лифтът, току-що тръгнал спира. Но когато някой много му се примоли, Никола го превозва. Тъй като въжето е наклонено към отсрещния бряг, превозваният се плъзга по ролките над водите на реката без проблем. За да не се засили прекомерно, "лифтаджията" го задържа с въжето и макарата. За да го върне обратно, бай Никола навива въжето на макарата и седалката пристига.

Майсторът се надява общината да построи наново моста, за да не използва импровизирания и опасен "тролей". За да не се спуска някой сам и да направи беля, Фръндев заключва седалката с катинар. Ясно му е обаче, че мостът едва ли ще бъде възстановен, тъй като държавната машина се задвижва трудно, пък и отнесения край баните мост е с локално значение. Затова смята да доразвие лифта си. За да не навива на ръка с макарата въжето, смята да монтира в реката водно колело, което ще върши тежката работа. Но това за сега е само проект.

С голяма гордост Фръндев и приятелите му разказват легендата за Света Варвара. Според легендата тя се е родила и живяла тук. Баща й бил управител на римския град, бъдещата великомъченица живеела в кула, каквато има в района, макар и почти изцяло разрушена. Когато баща й се запилял по държавни дела за няколко месеца, Варвара приела християнството. Като се върнал баща й я осъдил на смърт чрез посичане. Отрязали й главата отсреща — срещу баните. Кръвта се превърнала в минерална вода, която започнала да блика, там, където кръвта й попила в земята. Водата е с температура 57 градуса. Мирото е облицовано с камъни и благоустроено от жител на съденото Добринище, работил като гастарбайтер в Холандия. Легендата, че Варвара е родена тук тръгва от един руски монах от Атон, лекувал се в мирото край село Елешница.

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. Света Варвара е родена в семейството на аристократ — езичник от Никомедия или Хелиополис, Римска империя. В едно цялостно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница, община Разлог, което в древността се е наричало Илиопол. Тъй като била с впечатляваща красота, ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема своето кръщение.

През 1856 г. в Москва са издадени в няколко тома спомените и записките на монах Партений, който както сам пише, е сторил това по молба и с благословението на епископ Атанасий . В четири обемисти тома монах Партений е изложил видяното и чутото от него по време на пътуванията си и пребиваването на Св. Гора, както и в Русия, Молдова, Турция, Йерусалим и Св. земи. В четвъртия том на тези спомени се съдържа сведението, което потвърждава битуващата в Елешница легенда за Света Варвара. Ето какво пише Партений:

"Ще обявя още нещо, което за нас руснаците е много важно, но неговата достоверност още не е доказана, не е изследвана и затова предизвиква недоумение у мен. А това нещо е следното: българите утвърждават, че св. великомъченица Варвара била по род българка, по език славянка, от македонската страна. Това на мен ми го казваха в нашия, руски манастир на Атон, монаси българи, не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си. Те казват така:

В Македония има град Неврокоп, от Атонските гори на шест дни път; а от град Неврокоп, на един ден път има село, по български наричано Лешница /Елешница б.р./, а по гръцки – бившето Илиопол. В това село има баня, до банята тече силен източник на гореща вода, която има целителна сила, а когато се охлади, тя става сладка и вкусна като мляко. Тази баня се нарича Диоскорова, по името на бащата на Св. Варвара; а по-добре ще е да кажем – баня св. Варвара. В деня, в който се чества паметта на светицата тук се събира голямо множество народ, българи и се извършва молебен и става голям празник, и пият от водата и се къпят там в купела. Освен това в същото село има разрушена кула; казват, че в нея живеела св. Варвара и че кулата била построена от нейния баща. По-нагоре от селото, в планината лежат много камъни, подобни на стадо. За тях казват, че това са овцете на пастира, който показал на Диоскор къде е св. Варвара.

Това са писмените източници, потвърждаващи, макар и неофициално вярванията на местните хора, че великомъченицата е живяла тук и погинала също тук, заради приетата християнска вяра. Истина обаче е, че един човек направи нещо, без да е питал държавата, властта. Лифтът на бай Никола е факт, останалото са легенди. Но той трябва да остане и битува, така както легендите.

Източник: БГНЕС