сряда, 23 май 2018 г.

Само духът на д-р Китов пази тракийския храм в Старосел

  • Само духът на д-р Китов пази тракийския храм в Старосел

    Снимка: bulgariatravel.org

Когато през 2000 година големият наш археолог д-р Китов поставя временната конструкция, предназначена да пази безценните находки от идващата зима, едва ли някой е предполагал, че само след 15 години- една прашинка в живота на храма- дъските още ще стоят, д-р Георги Китов няма да го има вече седма година, а свлачищата ще повлекат страничната стена.

За съжаление уникалният тракийски- храм, най- голям в Югоизточна Европа, открит на Четиньова могила край хисарското село Старосел, днес привлича все по- малко туристи, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

През януари тази година достъпът до него беше спрян заради свличащата се стена около входа на храма- гробница. Днес посетители могат да идват, но всичко, което ще видят, е входа на храма и залата вътре.

Д-р Китов доказа, че храмът- гробница датира от края на V век и началото на IV век пр. н. е. и най- вероятно е на тракийския владетел Ситалк- мoгъщ цар на Одриското царство. Когато слънцето е най- ниско над хоризонта, слънчев лъч пробива до залата, където са почивали останките му. Гробницата е с височина 20 м и диаметър 85, обградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1.60, а украсата му е с орнаменти, наречени " вълчи зъби". Градежът е от каменни блокове, захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Освен южното парадно стълбище, има две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера. Храмът- гробница на Четиньова могила е част от тракийски царски комплекс с мавзолей, в близост има останки и от други гробници и храм.

Последните средства, разпоредени за укрепване на археологическия паметник, са 50 000 лв., отпуснати от Министерството на културата през декември миналата година. В момента те се усвояват с ремонтни работи по крепидата. Но дървената конструкция, останала още от откривателя д-р Китов, продължава да бъде единственото надеждно средство за защита от времето. Туристи има, но големият поток секна- спомен от него остана иначе добрият път от селото до храма, както и наличието на екскурзовод и информационен център. Броят им, обаче, става все по-малък, а си струва да се види и храмът, и гледката, която е наоколо. Местната власт се надява на новата оперативна програма "Региони в растеж", но докато се стигне до одобрен проект, времето взема своето.

Източник: БГНЕС