сряда, 23 май 2018 г.

Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Една от най-старите бани в село... Баня.

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Глинената къща в Лещен. Добър опит за съчетаване на старата традиция на градеж от дедите ни със съвременния комфорт и екологичен начин на живот.

    Снимка: Даниела Гиоргиева

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Дворчето на църквата в село Добърско посреща с аромат на рози.

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Църквата в Лещен.

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Няколко вълшебни места, които не бива да пропускате

    Банско - истински пачуърк от механи, хотели, кафенета, магазини и между тях някъде – стара автентична част.

    Снимка: Даниела Георгиева

Да пътуваш през миналото става все по-трудно днес в България. Ако до скоро българските села пазеха автентичния ни дух като стожери, то постепенно сме свидетели как преходността обгръща всичко. И все повече откриваме призрачността им, когато  предприемем пътешествие из малки, забравени, незнайни или обвити в мистика села. С всеки възрастен човек, обитавал  тези места, който си отива от нас и този свят, нещата се променят. Скоростно. Вече почти няма места, където „да избягаш” от обсебващите ни съвременни технологии. И все пак...Има няколко вълшебни места, които те пренасят в друга епоха. Заради изживяването се отправяме натам.

Лещен

Широк паркинг в центъра на селото посреща всеки посетител дружелюбно. Ако имате въпроси къде сте и какво можете да видите в околностите, няколко табла са готови веднага да ви отговорят.

Еко пътеки, карта на местността, информация  за биоразнообразието. Изглежда просто, а и наоколо са най-важните сгради – църквата, кметството и кръчмата. Няма как да се чувствате изгубени в тишината на широкоекранния пейзаж пред вас, понеже веднага става ясно, че това малко населено място предлага безплатен достъп до световната мрежа. Може да се таг-вате, за да дразните близките си къде сте, може да ги информирате, че сте добре или да потърсите  още инфо за това място. За онези, които до скоро не знаехе къде е, районът стана известен в новинарския поток покрай етническите проблеми в община Гърмен. Действително пътят за Лещен, Ковачевица и Долен минава оттам. Видно е как жандармерията пази подходите към размирното място, но обсадата е по-скоро за българите, казват местните, защото спират само тях. Когато ги питаш какъв точно е проблемът, става ясно, че е преекспониран. Смятат, че всичко запова от една типично селска свада, а обичайно кротките местни роми след всички събития напоследък станали още по-тихи. Вероятно уплашени от факта, че някои техни действия може да имат и последствия.

А в Лещен всичко е спокойно... даже повече от тихо и спокойно, направо замряло. Телефони и домейн върху табелите за продажба на къщи издават, че последно са ги купили англичани. Други са оставени на милостта на времето и то им дава известна отсрочка. Има все пак и такива, на които личи грижата на добрите стопани. Има и една, отличаваща се от останалите, накрая на селото, по улицата край църквата. Глинената къща. Добър опит за съчетаване на старата традиция на градеж от дедите ни със съвременния комфорт и екологичен начин на живот.

Ковачевица

Наричат я и българския Холивуд заради многото заснети стари български филми. Ревностните почитатели на българщината пазят ярки спомени в съзнанието си от тях – „Мера според Мера”, „Време разделно”, „Мъжки времена” и още десетки други. Ако тръгнете из стръмните и тесни малки улички още се долавя страхът, затвореният начин на живот и същевремнно силата да оцелееш. Въпреки всичко, което се случва около теб. Студени извори от няколко чешми дават свежест и сега на всеки съвсременнен турист, дошъл да бъде гост в миналото. Отмора с похапване, а защо не и преспиване предлага бяла къща в най-високата част на селото.  Домакините са едни от малкото останали постоянно живеещи тук хора, които се препитават от селски туризъм и са готови да ви упътят според интересите ви какво да не пропуснете в околността. Честно казано, очаквах повече от мястото, обявено за архитектурен резерват. Явно причините да се руши пред очите са повече от една, но изглежда в 21 век вече нищо не може да бъде същото и трябва да го приемем. Или предприемем нещо срещу това.

Добърско

Едно малко бижу. Така го определям - заради местополежението, природата и най-вече стенописите в старата църква.