понеделник, 18 юни 2018 г.

Алберобело или как да заживееш в италианска приказка

  • Алберобело или как да заживееш в италианска приказка

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Алберобело или как да заживееш в италианска приказка

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Алберобело или как да заживееш в италианска приказка

    Снимка: Даниела Георгиева

Когато видите онези малки къщички, наистина ще се замислите дали пък не сте преминали през времето и да сте се озовали в някоя приказка... Каменните къщи с кръгла основа и висок конусовиден покрив, само с малка вратичка наистина изглеждат различно от всички останали варианти на домове, които познаваме. Затова и ЮНЕСКО ги закриля като световно културно наследство. Архитектурният резерват предлага уютно „сливане“ с обстановката. Двата хълма с близо две хиляди белокаменни къщички, ще ви пренесат в детството или мечтите. А историята им е колкото интересна, толкова и забавна – както каза нашият екскурзовод, който добре познава италианската душа: „неплащането на данъци в тази страната се е превълнало в нещо като национален спорт...“ Та, това е началото на „бялата“ приказка Алберобело – за създаването на креативния модел допринасят местните условия. А те са няколко - равнинен терен, „обогатен“ с достатъчно количество камъни (така че не се е налагало да бъдат пренасяни отдалеч). Бедно южняшко население, което трудно си „поемало въздух“ от поробители. Тук историята хич не ги е жалила и хората много са си патили от турски, византийски нашественици и всякакви пирати, които преминавали през земите им си ги харесвали за постоянно. Не им оставали пари за данъци към местния феодал и се изхитрили с този сух градеж, при който издърпвайки основния камък, само за 10-15 минути къщата заприличвала на грамада камъни, каквито има и сега по полето. Щом дойдел въпросният бирник, тутакси разтуряли къщата и така се отървавали от плащане на данък за нея. Тази измама действала...300 години! Учудващ е факта, че липсват прозорци! Обяснението е – климатът е прекрасен, а хората имали достатъчно работа по полето и въобще стоели предимно навън. Вътре влизали само, когато завали (което е рядкост в областта) и вечер за спане. Естествена вентилация доколкото може да я има, се образувала от малкия входен отвор и дупката в най-високата част. Семействата спели плътно заедно и вероятно така сплотени са оцелели през вековете. Но да оставим всички детайли от историческата действителност в миналото и да се радваме само на хубавото, което все пак идва към нас от там! А то не е малко: усещането, че можеш да сътвориш твоя реалност – такава, каквото ти се иска да бъде. И да поживееш в нея поне едно... няколкостотин години!