петък, 25 май 2018 г.

Златоградска сватба

  • Златоградска сватба

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Златоградска сватба

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Златоградска сватба

    Снимка: Даниела Георгиева

Ако вече сте били в Златоград, сигурно сте опитали прословутото им „въртяно кафе”, разходили сте се из тесните и на места стръмни улички в стария град и може би сте поискали да се качите до хълмовете, поляните и параклисите с неповторимите родопски гледки. В последните години прокарват нови пътища по тези места, за да е лесен достъпът на всеки гост, откъдето и да е решил да дойде в Златоград, така че подобни желания са напълно осъществими. Амбицията на днешните жители обаче се променя. Те искат да са по-разпознаваеми от клишето „добри хора, хубав климат, прекрасна храна”, затова и ведно с уважаването претенциите на съвременния турист, им предлагат и нещо друго –  завръщане в миналото! Дали ще присъствате на един пазарен ден от преди сто години или на родопска сватба – е въпрос на личен избор.

Големият въпрос обаче е дали едно населено място с малко повече жители от най-многобройното българско село може да стане популярна туристическа дестинация и да привлича не само българи от различни краища на страната, но и чужденци?! Оказва се, че – да! Доказателството е почти до границата ни с Гърция, в китния ЗЛАТОГРАД. Ако отидете там и още с влизането в града чуете пискливия звук на родопската гайда, а по улиците срещате само хора в носии, не се притеснявайте, че търсейки автентичното минало на това място, сте сбъркали времето! Радвайте се на усещането, че сте герой от оригинален филм, наречен „Моята уникална родопска сватба”! Попивайте преживяването и се чувствайте специални!

Развълнувани и подвластни точно на това усещане намираме младоженците Деси и Младен, които възкресиха традицията за техният специален ден – на вричане във вярност един към друг по стар родопски обичай. Това е желанието и на община Златоград - да стане притегателен център за сватбен туризъм. И както личи – почти са успели, защото въздуха над града даже трепти от тъпана и гайдата и разнася звука из диплите на Родопите. Дали от музиката или атмосферата въобще, но наоколо витае особена емоция – в тази обща като че ли за града сватба.

Предварително знаем само, че действието традиционно е в две части – „Кана вечер” – преди сватбата и същинската част. Прави се в три от реставрираните етнографски къщи в стария град – Чалъковата къща, Взаимното училище и Музея на съобщенията.

Тези къщи днес са естествен декор на ритуала, като пресъздават сватбения ден, който протича между домовете на жениха, невестата и мястото на венчавката им. Тази 100%-тна възстановка на истинска българска сватба всъщност е част от европейски проект за подпомагане развитието на региона чрез традициите, които са в основата на нов туристически продукт. Според кмета Мирослав Янчев, Златоград вече е различен и се надява да има много желаещи да се възползват от тази услуги.

Като всяка добра идея и тази трябвало да отлежи ...няколко години, за да заблести отново старата сватбена традиция - от преди повече от век! И да се постегнат някои от възрожденските къщи в старата част. Основният „двигател“ на проекта има и скрит личен мотив  – искал и той самият да се ожени така, но тогава съдбата не го подкрепила.

Желаещите да се оженят по този начин трябва да се обадят в общината и ще имат сватба, организирана изцяло по родопски обичай. Дори ще приготвят премени и за гостите!

За да се спази вековната традиция, организаторите препрочитали отново и отново детайлите, описани от изследователя на родопския фолклор Стою Шишков. Сверявали и спомените на стари хора от Златоград и околните села. Текстове на народните песни, мястото им в обреда, всеки един детайл. А дългите приготовления, вълненията и притесненията са част от големия ден.

В родопската традиция има толкова много важни подробности, например да не се докосват момче и момиче, дори когато са на хорото, а между ръцете им да има кърпичка. Ръцете на булката пък се увиват с една кърпа, наречена тестемел и така баща й я подава на кума, за да я изведе от дома. Навремето сватбените дни били строго регламентирани: само в неделните дни между Петровден и Богородични пости, между Успение Богородично и Коледни заговезни, както и след Водици и преди великите пости, но никога докато се пости!

Докато върви шествието по улиците и всички случайни минувачи са приковани от магическото действие – етапите до тайнството на вричането, се питаме накъде са поели хората от този град, защо така внезапно са забравили корена си в търсене на препитание и по-добър живот. Отговорът е във фолклора. Златоградчани и днес се шегуват, че народните песни пазят интересна фактология, която говори много за народопсихологията на хората от този край и нагласата им към живота и работата. Текстовете на песните им са предимно за любов.

“Понякога се майтапим, че една песен имаме за работа и в нея се пее, че лирическият герой като седнал на една сянка да си почине и искал да си запали тютюн, но установил, че е забравил огнивото си...и така се е върнал и не е осъществил тази си задача да търси работа в Кърджалийско”, разказва Даниела Тасева.

Може би това обяснява и защо хората от Златоград днес не виждат възможности за работа в своя град, а ги търсят надалеч от Родопите. За разлика от този младоженец, който е столичанин и е следвал зад океана. 28-годишният мъж от София харесал града и вече има бизнес тук. Както казва, преоткрил „заряда” в родопските традиции, толкова различен от шума и суматохата в големите градове, че дори решил да остане в Златоград.

Двамата млади признават, че са привърженици на традицията, затова не умували много, когато им съобщили, че са избрани да пресъздадат първи ритуала и така да го възобновят в наши дни. Искали нещо по-различно от обичайните съвременни сватби. Може да се каже, че са късметлии, защото били избрани сред още няколко двойки. Самите те дават пример – млади, красиви, възпитани да почитат миналото, но образовани в чужбина – Деси до преди няколко години учила за зъболекар в Украйна, а Младен в Америка, колкото да разбере, че камъкът си тежи на мястото и да оцени още по-дълбоко мъдростта на предците ни, закодирана във всеки ритуален детайл и втъкана във всяка шевица от носиите ни.

Зашиването на обувката за чорапа на булката е тя да не бяга. Изсипването на ориз върху главата й е за берекет. Когато след церемонията свекърва й я посреща на прага и й подават в ръцете момченце, то е символ на първа им рожба - да е мъжка...

Босилека, който ползваме днес като подправка в кухнята има своята ритуална роля – хората навремето са знаели, че е магическо растение и са го ценели. Ако само можехте да доловите с обонянието си силно опияняващия му аромат в стаята на момичето, докато я гласят нейните приятелки, щяхте да разберете силата му. Старите хора казват, че пази от уроки, прогонва бактерии и насекоми, затова и в българската традиция присъства задължително при раждания и смърт – като пазител срещу всичко лошо.

За тази сватба младоженците поканиха 60-ина гости. Някога там, където е бил ритуалът, там е била и почерпката. Не е имало ресторанти, нито кетъринг, така че сватбарите са били буквално на поляната – там се въртели чеверметата, хората, ляло се е виното, въобще цялата родопска веселба!

Старите собственици на много от работилниците в Златоград  имали дюкяни и в гръцкия днес град Ксанти, който е само на 40 км от тук.  Златоградчани се радват, че вече има хубав път дотам и често „отскачат” за разходка или на плаж в летните отпуски по гръцкото крайбрежие.

Други пък предпочитат да обиколят 4-те параклиса над града, които казват образуват невидим кръст над Златоград и го пазят, да поскитат из местата, дето е стъпвал Делю хайдутин.

Това е една идея за любителите на поклонническия туризъм – да се обиколят параклисите от четирет върха над града. Питам: Възможно ли е в това да стане в рамките на един ден (разстоянието е около 42 км. пресечена местност). Отговориха ми, с прословутото си чувство за хумор, че ако за ден се превъплътиш в древен маратонец – може и да се получи!

Феновете на пешеходния туризъм, които предпочитат да изпреварват  археолозите в експедиции по тракийските светилища, имат на какво да се дивят край Златоград.

Според запознати подобни места допускат само подготвени или поне хора с уважение към силата на местата и онези, които някога са ги ползвали. Има ритуали, които трябва да се спазват – като например през „портала” се влиза с чисти помисли, носят се дарове - вода, вино, жито и мляко, които се разпръсват и изливат в определени улеи. Знае се, че траките са вярвали в задгробния живот и подобни ритуали, свързани с ново начало, символично раждане и кръговрат изглеждат напълно естествени за пресъздаване тук. Ако някой има в себе си тревожни мисли и въпроси без отговор, то това е мястото, където ще ги проясни. Подобно място, отново нарочено за особено от траките е местността „Белите камъни” – на 10 км. от Златоград, над село Старцево.

Знае се, че през 6-5 хил. пр. Хр. тук е имало тракийско светилище. Светилището на Бога-Слънце. С малко повече въображение, ние сме върху един слънчев диск като олтар, над нас е само небето. Тук, в цепнатините на светилището древните траки са оставяли своите дарове – жито, съдове, монети, известно е че те са напуснали това място, когато около 330 г., когато във Византия официално е приета християнската религия. Във времето това място остава символ на духовността, пречистването  и връзката с Космоса.

Златист лъч светлина вероятно винаги ще проблясва над града със златно име – орисан да успокоява и вдъхновява всеки гост. Макар хората тук да живеят семпло, нищо не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. Има закодиран по-висш смисъл – за добруване помежду ни.

Трудно се налагат нови правила сред общност, която достатъчно стриктно пази старите традиции. Затова и донякъде е излишно да им се напомнят забрани. Като изискването на ЕС, например към всеки проект, подкрепен финансово от тях да има устойчивост минимум пет години. Това деликатно вметна кметът, в края на гражданския ритуал, като длъжностно лице по възстановения ритуал „Златоградска сватба“. При родопчаните обаче такава клауза няма. В тяхната традиция никога не е имало предбрачни договори, което в превод означава, че такъв съюз е за цял живот!