вторник, 22 май 2018 г.

Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

  • Приказка за сгушения в Балкана български Витлеем

    Снимка: Ели Маринова

В лудия бяг на ежедневието си и сред модерните промоции на чужди лъскави курорти е нормално да прескочим по-скромните кътчета на България, за които малко се говори. Да се разходим заедно из китното градче Елена, сгушено в полите на Балкана, който в периметъра около селището неслучайно се нарича Еленски Балкан. Градът се намира във Великотърновска област, в близост до язовир Йовковци. Има много легенди за градчето, но една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка - девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността “Кръста”, превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована "Самуилец". От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име. Не твърде високите широколистни гори на  Еленски балкан са интересни и леки за разходки през всички сезони. Може би само през август жегата идва в повече заради ниското разположение и прегорелите полянки наоколо.

Елена е разположена в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг- Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред борови насаждения се белее сградата на бившето климатично училище. Зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километра южно от Велико Търново, на 215 километра от Варна и 280 километра от София.

Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време. Една от светините на Елена е старата църква "Свети Никола". Храмът е книжовно хранилище - мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "Свети Никола" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет.

На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през 1804 год. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.

Част от къщите в Елена дават стаи под наем, а и около градчето има множество хотели, къщи за гости и кътове за отдих, където почти през цялата година идват желаещи да се откъснат от шумотевицата и плоската тепсия на равното поле. Ако обичате избуялата дива природа и водопадите на Еленския Балкан, ви препоръчвам да изберете пролетта за разходка. През лятото може да ги заварите пресъхнали. Което изобщо не означава, че няколко месеца по-късно няма да засвети в целия си воден блясък цялата местност наоколо. Има какво да се види в Елена и околността. Набележете си тази дестинация следващия път. Ще се върнете пречистени и отпочинали.