неделя, 17 декември 2017 г.

Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Пред мощите на св. Николай Чудотворец.

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Позорният стълб на Площада на порицанието

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Снимка: Даниела Георгиева

  • Между Площада на порицанието, сиестата и чудесата на дядо Коледа

    Снимка: Даниела Георгиева

Италия - една от най-романтичните европейски дестинации. Безспорно! Кажете Италия и веднага ще видите как лицата на хората се променят - разтягат се в усмивки и мечтания, представяйки си топло време, вкусна храна и живот без стрес. И това е точно така - особено за южната част на страната, където е още по-топло и съответно всичко става много по-бавно. Всъщност, разнообразието  е най-големият коз на страната, защото за разлика от повечето топ-дестинации, където един град отъждествява цяла държава, тук усещането в северна, централна или южна Италия е съвсем, съвсем различно. А дори и отделните градове в една област - също. Точно като хората. Затова е и интерсно.

С тази презумция – да не е прекалено позната дестинация се отправяме към „токчето на Ботуша”, за да усетим отблизо 40 градусовите жеги какво правят с нас... Извод  №1: сиестата (задължителната почивка по обед) е действително животоспасяваща, особено сред градския бетон, асфалт, камъни, плочки или каквото и да е там урбанизирано пространство без грам зеленина. Извод №2 – ако продължаваме така – да изсичаме горите си и да не тачим природните си ресурси, не ни чака нищо добро!

Но да се върнем към позитивните първи впечатления на любопитния турист, попаднал в чужд град.

Бари

Пристанищният град е централен за областта Пулия. Тук има и летище, така че спокойно може да се озовете в него по няколко начина - с ферибот от Гърция или с кратък самолетен полет. Може би знаете, че това е родният град на... Дядо Коледа?! Не, е добре – да боравим само с факти – тук е живял Св. Николай Чудотворец и мощите му са в криптата на Катедралния храм. Върволица от поклоници неспирно напомня за чудесата и силата на вярата. Усещането е, че светцът помага да възкерсим вътрешната си сила и я проявим за нещо добро и креативно за нас самите и близките ни, ако поддържаме вярата в себе си. Молещите са също толкова необходими, колкото и описанията за чудесата, сътворени с невидимата помощ на светеца. Имах чувството, че Свети Николай е тук и присъства съвсем осезаемо. Въпреки че бях с лице към мощите му, го усетих някак зад мен с тила си. Инстинктивно се обрънах и видях, че там стои неговата икона. А сърцето ми подсказа, че снопът светла енергия, която буквално „запари” тила ми и проявлението на портрета се поддържат като холограмно изображение от молитвите на хилядите вярващи. И че тяхната надежда е необходима за поддържане на „полето” или портрета, който ние възприемаме като лик на Чудотвореца. И че също толкова зависи и от нас дали чудесата ще са ежедневие или рядка благословия. От нашите чисти мисли, добри послания и позитивни действия.

Старият град е интересен с няколко фонтана и паметника, а един от тях е по-различен. Площада на порицанието, където завързвали провинилите се люде и всеки минувач или жаден за зрелища и мъст неволюирал човек можел да отправи и собствената си присъда към нещастника, като го замери с домати или нещо от сорта. Позорният стълб стои и днес като паметник, намощнящ за нравите от миналото. За способността ни по-лесно да съдим другите и то строго. Напомня ни колко е лесно да порицаем другия, без да се опитаме да се поставим на негово място и го разберем. Или намерим начин да го приобщим, въпреки стъпката му встрани от правилата, наложени от общността. С радост се отдалечих от това място, което още не може да отърси от натрупаната мъка, унижение и печал. Както и от самодоволството на онези, които в този момент са имали привилегията да гледат отстрани. Все нискочестотни вибрации. Но това е част от миналато. Нека стои, за да напомня, че ако искаме да се издигнем над тези неща, трябва да променим подхода. Щастливци сме, че живеем в друго време и… докато си мисля това, забелязвам поредната прекрасна джелатерия с превъзходен салодолед – такъв, какъвто само италианците могат да сътворят. Най-лятното кулинарно съвършенство! Преминавам през дебелите стени на стария град, устояли на капризите на времето през вековете и носещи достатъчно знаци от миналото - щрихите на всяка епоха. И все пак, когато нагретите от жаркото слънце плочи напомнят за сиестата, а в сянката на дебелите стени се намира и температурна утеха, по-добре излезте към крайбрежната алея. Въпреки задуха и миризмата на кофи със смет се усеща и друго... полъхът на свободата и надеждата, донесен с прохладата на нежния бриз. Полъх, който ми напомни не само фразата на Хемингуей за морето и провинцията, но и посланието, че не мога да живея далеч от брега! И където и да отида, колкото и да съм възхитена от видяното и преживяното, винаги ще се връщам към моят варнненски бряг.