вторник, 22 май 2018 г.

Предесенните потайности на дъждовна Елена

  • Предесенните потайности на дъждовна Елена

    Снимка: Ели Маринова

  • Предесенните потайности на дъждовна Елена

    Снимка: Ели Маринова

  • Предесенните потайности на дъждовна Елена

    Снимка: Ели Маринова

Човек не знае къде ще го задуха вятъра и на кое малко пътче ще го отведе кръстопътят на собсвените му търсения. Твърде вероятно е в края на лятото да попаднете в дъждовна поредица от дни именно, когато сте планирали кратката си отпуска. Като мен. 3 дни във Възрожденското бижу град Елена, три от които – в отдавна забравен пороен дъжд. Е, какво пък. Дъжд – дъжд. Така или иначе знам, че понякога страданието е личен избор. Като този – на капризна гражданка на голям град, която почти ревеше, току що пристигнала на почивка в градчето сред пороя. Напоителен и 5-часов. Коритото на пресъхналата река се напълни така, както не е текло от пролетта насам.

Кой каза, че трябва да губя доброто си настроение? С чадър, без чадър, суха, мокра, ще ви покажа няколко кратки щриха, които улови мокрият обектив на камерата ми. И всеки от кадрите носи аромата на това малко градче, на бита му, на опитите на тези балкански хорица да запазят старинния му облик. Замислих се, че не е много лесно да си наследник на къща, строена през 18-ти век. И благословия, и бреме. Реставрацията е безумно скъпа, удобствата – трудно постижими. А поминъкът в Елена – недоходоносен. Някои еленчани са поспретнали историческото си имотно наследство.