вторник, 22 май 2018 г.

Дали първата каменна библиотека лежи под земята до с. Равна?

  • Дали първата каменна библиотека лежи под земята до с. Равна?

    Снимка: wikimapia.org

  • Дали първата каменна библиотека лежи под земята до с. Равна?

    Снимка: bnr.bg

  • Дали първата каменна библиотека лежи под земята до с. Равна?

    Снимка: mirela.bg

Находки, по-ценни от златото – така експертите нарекли откритите епиграфски паметници в манастира край Равна. Малко са хората, които са виждали археологическите останки в най-добрия им вид - това са предимно специалисти, за които обектът е представлявал научен интерес. Сред тях е и световно известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко. Неговата специалност е свързана с разчитането на знаците, които изобилстват тук.

Този обект е определен от печатно издание на ЮНЕСКО като “каменната библиотека от 10 век” и “първата българска езикова лаборатория.” Ранно-християнският манастир край с. Равна имал особена, водеща роля не само за Северна България. Това, което е останало от него, се намира точно срещу Пробития камък. Дотам води асфалтов път, направен специално за потока от посетители, които се очаквали. Това обаче така и не станало по ред причини. Странно е, че в момента точно този път е най-верният ориентир за мястото на манастира. Самият той трудно може да се забележи, защото много от зидовете са вече разграбени, а най-доброто, което местните управници успели без средства да направят, за да спасят археологическите останки, е да ги консервират - като ги затрупат отново. Така на пръв поглед гледката е тъжна - разруха и опустошение. Как тогава да видиш невидимото?! Но не си правете прибързани изводи –  всички открити находки са запазени и се съхраняват в Историческия музей в Провадия и фондохранилищата му, така че ако се отбиете и в град Провадия преди и след разходката ви, ще добиете по-голяма представа какво е имало тук някога.

 „Това е един от най-интересните манастири от 9-10в., но уникалното при него е че той е един голям книжовен център, най-популярната теза е, че това е мястото, където Симеон трябвало да развива своята дейност като български митрополит – разказва Николай Христов, директор на Историческия музей в Провадия. - По-интерсното е, че този манастирски комплекс е напълно проучен - около 9 дка, и е дадена сравнително точната му датировка. През 897 г. се  е смятало, че манастирът вече е действал- тогава е била осветена църквата. Тук са открити уникални предмети - като луксозна византийска керамика - над 100 съда, които се съхраняват в Историческия музей в Провадия. Освен това във фондовете на музея се съхраняват над 1100 надписи и графити. Това е своеобразна каменна библиотека, в която виждаме нивото на книжовност и на грамотност на монасите-книжовници, работили през 9-10 в. Тук надписите са на няколко езика, като старобългарски, гръцки, латински, има и руническа писменост, като всичко това се съхранява във фондохранилищата на ИМ – гр. Провадия.”

Археолозите установили, че манастирът, съществувал през 9-10 век, е бил опожарен от печенегите в края на 11-ти век.

Строителният план на манастира край Равна представлява точно умалено копие на голямата Базилика в Плиска – най-внушителното архитектурно творение по онова време. Всички сгради в манастирския комплекс са строени едновременно и това е най-впечатляващото – общия замисъл.

В този обект археолозите открили над 200 каменни надписа и 600 каменни рисунки. Разчетени са 6 вида писменост, а преплитането на няколко езика в един текст говори за високото ниво на грамотност на монасите. Проучванията започнали в 1978 г. и продължили до 1989 г. Обектът е напълно изследван в цялата му площ от 9 дка. Смята се, че строежът на манастира започнал още при управлението на цар Борис I, но разцветът му е бил по времето на цар Симеон. Специалистите определят манастира край Равна като княжески манастир и резиденция на Симеон. Уникалното тук е пищната вътрешна мраморна украса. Канализация, подово отопление, баня и мраморни тоалетни са дали основание на твърденията, че той е построен за лице с висок духовен (и светски) сан. Откритите печати на цар Симеон и  неговия първороден син потвърждават тази версия.

В средата на комплекса е била разположена Базиликата. Имало е още манастирско училище, скрипториум и жилищни сгради. Многобройните открити железни писала и бронзови закопчалки за книги разкриват, че тук е имало голямо културно-просветно средище и са се превеждали и преписвали богослужебни книги за нуждите на другите църкви и манастири в страната, за да се водят службите на старобългарски, а не на гръцки език.

Как да стигнете до там: http://directions.somemaps.com/bg/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0/%D1%81.%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0.php

http://www.guide359.com/article/123/