неделя, 17 декември 2017 г.

Хилядолетната Света София – наш гост в деня на мъдростта

  • Хилядолетната Света София – наш гост в деня на мъдростта

    Снимка: Ели Маринова

  • Хилядолетната Света София – наш гост в деня на мъдростта

    Снимка: Ели Маринова

  • Хилядолетната Света София – наш гост в деня на мъдростта

    Снимка: Ели Маринова

Историята на хиляди години пъстрее, вплетена в стените й, в остатъците от фреските й, във всяко ъгълче и камък. Величествена и силна. Устояла на векове на размирици, промени и империи. И днес църквата „Св. София” е една от най-величествените сгради в Истанбул. Опашките от хиляди хора, желаещи да я разгледат, усетят и да се докоснат до нея, не секва през цялата година. Ще сбъркате, ако напишете под снимката на този храм „Санта София”. Защото тя не носи името на светицата – майка на Вяра, Любов и Надежда. Тя е изградена като израз на свещената мъдрост на човечеството. Доколко мъдро е то, след като 21 века след Христовото рождение още се избиват човеци и орди с прокудени от войните семейства бягат в панически страх от войната от домовете и страната си – това не знам.

Сегашната сграда на храма „Св. София” е построена през 532-537 година по настояването и под контрола на император Юстиниан I. Цели хиляда години Света София е била най-голямата църква в света. При построяването й са използвани ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована или със златни мозайки или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са донесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия.

Не са пестени средства и строежът ѝ е изпразнил имперската хазна. Света София е функционирала като църква до 1261 година, когато Константинопол пада под Османска власт, и така през 1453 година е превърната в джамия. Построени са четири минарета, заличени са иконостасите и християнските образи в нея, а по време на някои от ремонтите са унищожени и много от старите византийски мозайки.

През 1934 година Кемал Ататюрк превръща „Св. София” в музей, в който се разкриват и възстановяват част от мозайките и предишният облик. Остават и част от ислямските надписи. Според закон от тогава храмът е музей. Въпреки настояването на ислямски групи, той не може да бъде нито църква, нито джамия, и не е място за религиозни церемонии. Светските закони в страната забраняват молитвите в паметника от VІ век.

 Ако ви се пътува, имате събрани малко пари и все още умувате коя да бъде посоката, горещо ви препоръчвам Цариград. Предстои да ви разкажем в поредица от пътеписи за потайните дебри на този велик, велик град, неговите старини, хора, храмове, улици и бит. През очите на пътешественика.