вторник, 22 август 2017 г.

Портата на Ориента - 2

  • Портата на Ориента - 2

    Снимка: Ели Маринова

  • Портата на Ориента - 2

    Снимка: Ели Маринова

  • Портата на Ориента - 2

    Снимка: Ели Маринова

Когато малките ми детски пръсти свиреха “Турския марш” преди (струва ми се) две-три епохи, все още се чудех от къде това вдъхновение у Моцарт за такова гениално произведение, посветено на нещо, което го е боднало в… Турция. Че паднаха няколко дебели бариери и предразсъдъци вътре в мен относно тази страна, паднаха. Но аз съм голямо момиче. Мисля, че знам къде е тънката червена линия между ненужната, вековно вкоренена омраза и също толкова ненужното величаене на една чужда земя. Отидох да видя не толкова Турция, а Цариград. И мисля, че го видях с бистър поглед. Със светлина дойдох, светлина видях.

Като морско чедо, нещо силно ме влечеше долу до водата на Босфора. Накъдето и да поемех още през първия ден, все нещо ме дърпаше към брега. Трябваше да го видя, пипна, да потопя крака, да полежа по камъните му, да вдишам аромата му. Реех поглед през безкрайните минарета и поток от хора и бързах към морето.

Истанбул няма пясъчна ивица и жителите му не могат да си организират в класическия смисъл на думата „плаж”. Но не липсват ентусиасти, обичащи морето и слънчевите бани, особено в ласкавите дни на ранната златна есен. Познайте какви! Мъже, разбира се. Могат да бъдат видени и влюбени двойки, които си правят селфи или просто съзерцават водата. Жените – добре завити в плат.

Мъжете. Пусто фотографско око – защо да не се завре сред камънаците и интересните плажуващи. На една страна – рибари, другаде - размекнати насред палатков лагер от импровизиран найлон, чичовци, трети – докато хранят дузина гладни котки с риба. Не мога да опиша съвсем точно любопитните погледи на турските мъже – млади и стари към чуждите туристки. Усетих едно неописуемо любопитство по време на целия си престой в Цариград. Да, малко почуда, малко желание и доста голяма доза недоумение. Това виждах навсякъде в погледите на мъжете на този град. От уважение към културата им, а и заради удобство предпочетох да си забравя в България късите роклички и разголени потници. Предполагам, мюсюлманките избягват да гледат чужд мъж в очите. Аз нямам такива скрупули и си зяпах откровено. И срещах усмивка. Някъде ми махаха с ръка млади бръснари от близкия салон, другаде откровено дискутирахме различия със сервитьори (само и единствено мъже - навсякъде).