Фотографски шедьоври, запечатали дивата природа показва Варна Фото Фест

  • Фотографски шедьоври, запечатали дивата природа показва Варна Фото Фест

Тази вечер залите на градската художествена галерия в морската столица преливаха от любители на фотографското изкуство. Тазгодишното издание на Варна Фото Фест бе открито с две изложби –  самостоятелна на Албена Маркова и сборна.

БГ ДИВАТА ПРИРОДА е сборна изложба от 28 фотографии представени от седем от най–добрите снимащи дива природа фотографи на България: Богдан Боев, Христо Пешев, Николай Стайков, Веселин Граматиков, Сергей Панайотов, Радослав Цветков и Светослав Цветанов. 28 вълнуващи по различен начин със своята красота и естественост кадъра, внушаващи еднакво чувство и отношение към природата и животинския свят на България, обединени от една обща цел: "да покажат крехкостта на дивата природа, огромното и значение за нас и нуждата да бъде пазена и съхранена." Откровението и грижата на авторите към природата излиза извън рамките на фотографиите и прелива в като апел в думите им:

Богдан Боев - "Ако говориш със совите и змиите и те ще говорят с теб, и ще се познаете един друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои." Уайдлайфа не е просто жанр на фотографията, това е процес! Процес, свързан с познанието, разбирането и преоткриването на истински ценните неща в живота.

Сергей Панайотов -"Все още свързвам топлите месеци с брачния позив на Папуняка. Същия този Папуняк, който всяка пролет се обаждаше от върха на изсъхналия клон на ореха в двора ни на село. Обаждането ми се струваше толкова близко, толкова познато, но и дълбоко, мистично, от друг омагьосан свят, близък до детския ми. Баба ми не забелязваше папуняка, не знаеше и името му, за нея беше само част от битието й, но за мен той значеше много. Свързвах го с идването на пролетта, с покарването на копривата, с босите крака в прахта, със завръщането на живота след зимните студове.“

Светослав Цветанов - "Най-добрия начин да опознаеш себе си е да се потърсиш в дивата природа. Да се погледнеш през очите на нейните обитатели и да разбереш какво чувстват те, когато те гледат. Това е комуникация между два паралелни свята – нашия - човешкия, социалния и техния – животинския,дивия. И валят едни въпроси... чия реалност е по-съвършенна? А защо не е една обща? Защо се отдалечаваме все повече, докато ставаме все по-зависими? Та нали сме „по-разумни"? Когато не ми остава време за снимане и ежедневието ме грабне във вихъра си, започвам да сънувам вечер, че съм някъде в дивото... едни птици срещу мен летят, като истински. После се събуждам, липсва ми... някаква любов е това... дали към фотографията, или към дивотията не знам, но дано да е завинаги."

Радослав Цветков -"Снимането на диви животни за мен е несравнимо удоволствие. Срещите и опознаването на различни видове, играта със светлината, запечатването на точния момент, връзката, която се създава с дивото, да останеш сам със себе си и с природата, да прекараш безбройни часове в очакване... Няма нещо, което така да освобождава и пречиства духа! Когато усетиш всичко това, не можеш да се върнеш назад. Природата остава за цял живот в кръвта ти. Факт, макар и не много известен е, че България е на 2-ро място по видово разнообразие на птици в Европа и е важно да съумеем да опазим богатството, което имаме."

Веселин Граматиков – „...Един друг свят, в който понякога изглежда ,че времето е спряло, но всъщност там времето е много ценно, един свят, в който всичко е подредено и съществува само любов. Казвам любов, защото този свят е самодостатъчен сам по себе си, там всичко се определя от прости правила, които важат за всички. Там няма завист, лъжа, омраза – онези качества, които се отнасят изключително и само за нас самите. Разбрах,че богатството от ситуации и емоции, които ми дава дивата природа и връзката ми с нея са толкова разнообразни, че няма да ми стигнат няколко живота, за да успея дори да зърна и усетя част от тях. Света не свършва с крайната табела на града ни.“

Христо Пешев- „В моите представи за живота, нищо не е по-ценно от дивата природа. Съвременното ежедневие със своята забързаност ни отдалечава постоянно от природата и с това живота ни става все по-малко интересен и пълноценен. С фотографиите си се опитвам да заинтригувам хората, да провокирам в тях чувства и интерес към дивия свят и природата, да ги накарам да излизат сред нея, да я почувстват, да желаят да я пазят, съхраняват и ценят!“

Николай Стайков - „Нека снимките ми говорят сами...“ Още за изложбата вижте тук.