понеделник, 28 май 2018 г.

"Зона към небето" – как съжителстват уранов рудник и манастир

  • "Зона към небето" –  как съжителстват уранов рудник и манастир

За несъвместимото съжителство между сеславския манастир "Св. Николай Мирлийкийски" и уранова мина разказва документалният филм "Зона към небето".

Лентата на оператора от Агенция БГНЕС Марин Градинаров и Ваня Манолова показва изненадите и парадоксите, които може да роди само вярата, водеща към вечността. "Зона към небето" е живото доказателство, че чудесата съществуват, защото ни връща там, където загиват стотици мъже, а в същото време манастирът и иконите оцеляват над 4 века. "По време на снимките разбрахме нещо удивително. Преди 20 г. в района е имало много висока радиация, докато в църквата тя е била нулева. Това е едно от многото чудеса по света, които не виждаме, но ги има", разказа пред БГНЕС режисьорът на филма и наш колега Марин Градинаров.

Според него вярата е път към вечността, докато суеверията, от които сме заобиколени днес, са част от временния живот. Това е и разликата между еднодневните и непреходните неща. "По време на снимките срещнахме възрастни хора, които може би са последните живи свидетели на това чудо", разказа още режисьорът.

Като илюстрация на истинската бомба или на нашето неверие определи "Зона към небето" сценаристът на филма Ваня Манолова. "Смисълът на вярата е най-неизменния. Това е така, защото най-традиционното е най-вечното. Модерното си отива, докато смисълът е да оцелеем тук и отвъд", смята Ваня Манолова.

"Зона към небето" преди всичко е един от онези документални филми, разказващи за вярата като всекидневна необходимост. Филм, в който обикновени и порядъчни хора ни връщат надеждата, че съществуват в ежедневието. "Документалната находка доказва, че може да оцелее най-крехкото в човешкото битие – именно вярата. И то във високия смисъл на това понятие. В смисъла, който дава опора в нашето отредено земно битие", обясни кинокритикът проф. Божидар Манов.

Според него авторите Ваня Манолова и Марин Градинаров успяват да открият зад видимия обект неговите невидими черти, а те осмислят човешкото присъствие на белия свят. Филмът укрепва вярата, подава ръка и показва, че си струва да отстояваме по-важните неща в живота и да не се отказваме от тях. Точно затова "Зона към небето" трябва да бъде видян от повече зрители.

Източник: БГНЕС