сряда, 25 април 2018 г.

„При входа на морето" на Емилия Дворянова е романът на годината

  • „При входа на морето" на Емилия Дворянова е романът на годината

    Снимка: artefacttum.wordpress.com

Беше много хубаво, че от всички номинирани спечели дамата. Не го очаквах, но сега вълнението си казва думата. Много съм щастлива, защото наградата е истинско признание за книгата. До голяма степен съзнавам нейната стойност и затова имах надежди.

Това бяха първите думи на писателката Емилия Дворянова, чиито роман "При входа на морето" спечели Националната литературна награда за роман на годината на националния дарителски фонд "13 века България", предаде репортер на БГНЕС.

Книгата на Емилия Дворянова бе избрана единодушно от журито с председател Меглена Николчина заради начина, по който се противопоставя на мрака, за да вдъхне надежда и ведрост. Романът бе класиран сред шестте финалисти в конкурса, заедно с "Една и съща нощ" на Христо Крастоянов, "Отвътре" на Радослав Парушев, "Осияние днес" на Красен Камбуров", "Понякога ангели" на Емил Тонев" и "Разглобено лято" на Людмил Тодоров.

Според авторката на "При входа на морето" именно "литературата в литературата" е впечатлила журито. "Книгите ми до голяма степен са езикови и словесни. Бих казала във високия регистър на литературното. Такива творби се пишат рядко, а тази е прицелена в много сложни и чисто професионални проблеми. Мисля, че това е изиграло ролята си", каза Дворянова за своето произведение.

Тя разказа, че написването на книгата й е отнело близо 4 години и по този начин е преминала през всички "сезони на морето", описани в романа. "Наблюдавах морето, особено докато пишех втората част. Процесът вървеше бавно и трудно. Дори си мислих, че може да не се случи. Тогава отидох в една вила край Созопол и буквално за месец написах цяла част. Това означава, че морето е оказало своето въздействие", сподели Емилия Дворянова.

Писателката определи романа си като книга за отложено писание. "Меланхолията присъства, но е преодоляна, защото "При входа на морето" има постъпателно движение нагоре, а не надолу. Това чувство обаче обгръща словото с нежност, която се надявам да избликне от романа", обясни Емилия Дворянова.

Според нея авторът в някаква степен винаги среща своя образ в книгите си. Но само го среща, а не пише себе си. Това е много важно различие и за Емилия Дворянова, защото тя не обича произведенията, в които говори самият автор. "Мисля че "При входа на морето" е силно дистанцирана от самата мен, което ми дава възможността дори да си играя с някои преживявания", разказа още писателката. Тя определи произведението и като християнско, но не от гледна точна на сюжета, а на сложно конструираното литературно време.

Емилия Дворянова загатна и отговора на неразгадан в романа въпрос: Как се дестилират светулки? "Това е препратка към светлините в живописта на италианския художник Караваджо. Те са много особени и много изкуствоведи пишат за тях. Самият той казва, че е дестилирал светулки, за да получи цветове", разкри писателка.

По същия начин и "При входа на морето" на Емилия Дворянова носи светлина. Или, както казва самата писателка: "Светлината я преживях, заедно с нея вървях и я стигнах".

Източник: БГНЕС