понеделник, 16 юли 2018 г.

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

  • Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър, на 14 август от 21 часа Държавна опера Варна ще представи лиричната драма "Турандот" от Джакомо Пучини, едно от най-красивите и популярни произведения в оперната литература. Незабравим за варненци остава споменът от първата постановка с голямата Гена Димитрова през 1994 г.

Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини, в навечерието на Празника на Варна, се посвещава на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, когото ще чуем в ролята на Калаф. В ролята на Турандот ще аплодираме прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.

В любимата си роля на Лиу  ще гостува Валерия Сепе, една от най-обещаващите млади италиански сопрани. Неотдавна тя се представи блестящо на Фестивала на оперното пеене, носещ името на Марио дел Монако, в Сплит, Хърватия.

Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров (Тимур), Пламен Димитров (Пинг), Пламен Долапчиев (Понг), Свилен Николов (Мандарин), Стоян Финджиков (Алтум). За ролята на Панг ще гостува тенорът Марк Фаулър, който спечели сърцата на публиката в Опера в Летния театър със своя Неморино от премиерния спектакъл на „Любовен еликсир”.

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов ще представи постановката в своя нова версия, а на диригентския пулт на „Турандот” ще приветстваме големия български диригент Григор Паликаров.

Сюжетът

Жестоката китайска принцеса Турандот нареждала да убият всички женихи, не успели да отговорят правилно на измислените от нея три гатанки. Така Турандот, която притежавала неземна красота и коравосърдечно сърце, отмъщавала за поруганата чест на своя прародителка. Безчет достойни и знатни мъже намерили смъртта си в състезанието. Явил се нов кандидат – принц  Калаф. Твърдо решен да спечели Турандот, той не се вслушал в предупрежденията на влюбената в него робиня Лиу и на болния си и сляп баща Тимур. Състезанието се състояло и Калаф наистина познал трите правилни отговора – Надежда, Кръв и Турандот. Принцесата трудно понесла поражението и помолила своя баща – императора да не я дава за жена на принца. Тогава Калаф предложил ново състезание – ако до сутринта Турандот разкрие името му, той ще се признае за победен. Цяла нощ никой не заспал в Пекин, всички търсели начин да научат как се казва непознатият мъж, единственият, разгадал трудните гатанки на Турандот. Стражата заловила и измъчвала баща му и вярната робиня Лиу, която страхувайки се да не издаде името по време на мъченията, слага край на живота си. В края на нощта Калаф нежно и настойчиво взима Турандот в прегръдките си и когато целувката започва да разтапя леда в сърцето на красавицата, той най-сетне й разкрива тайната си. Турандот разбира, че името му означава Любов!

История на създаването

„Турандот” завършва дългия творчески път на Джакомо Пучини.  Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на композитора.

Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 г. започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 г. и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по неговите скици операта е довършена от неговия ученик Франко Алфано. Става въпрос за заключителния дует и финала.

Премиерата на операта „Турандот” се състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора”. Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло с допълнителните страници, дописани от Франко Алфано.