събота, 31 октомври 2020 г.

Най-добрият български фотограф за 2014-а ще обучава варненци

  • Най-добрият български фотограф за 2014-а ще обучава варненци

    Снимка: Любомир Сергеев

Спечелилият фотографски „Оскар” Любомир Сергеев ще бъде част от лекторския състав на фото-училище, което се организира във Варна. През тази година уникалният фотограф спечели престижната награда - статуетката "Виктория”, еквивалент на "Оскар" във фотографията. На въпрос - защо според него не се говори достатъчно за това в България, призьорът отговаря, че по принцип в България си имаме достатъчно “интересни” новини и „такива неща” остават на заден план. Това все пак си е профилирана новина и е нормално да остане малко в сянка на фона на другите светлини.

Trierenberg Super Circuit се води за най-големия фотосалон в света. С течение на годините се е превърнал и в най-престижният. Участниците, журито, големите имена, спечелили Гранд При предишни години са допринесли това да е така. Любомир е 23-ят носител на тази награда. Статуетката Виктория е наричана в средите “Оскар”-а за фотография, поради тежестта, която има. Той е награден за цялостно представяне. Участвал е в много категории и в повечето печели най-много гласове на журито, което му носи Голямата награда за 2014. По отношение на  местата за снимки, той споделя, че нтересни проекти има навсякъде. Дори и на най-странните места. Имал е запитвания от най-малко очаквани места като Бангладеш например. Светът е много голям и идеи преливат от всички посоки. И все пак най-интересните проекти намира в себе си.

Любомир Сергеев живее и у нас, и в чужбина, заради постоянната си заетост по снмките. Той не търси лекотата в една фотосесия. „Лесно за него не е правилна дефиниция. Лесна работа няма или ако мислим, че е така, то е тя само изглежда така. Няма място, където фотографията е по-лесна или по-трудна, по-скоро на някои места нещата вървят по-гладко от на други и не ти се налага да се занимаваш с глупави неща, които да изяждат от енергията ти, определена за творческия процес. На тези места просто има традиции в производството на фотография и нещата са регламентирани. На места като Ню Йорк или Лондон всичко е описано и приведено в ред от законите на страната и каквото и да искаш да направиш, фотографската продукция има точен и описан ред, който да се следва. Това си носи и своите недостатъци обаче. Например, за да използваш пушек във фотосесия в Ню Йорк, трябва да минеш за разрешение през десетки институции, десетки специалисти и да отговориш на десетки изисквания. Естесвено всичко става много гладко, тъй като както казах, всичко е регламентирано, но все пак е ходене по мъките. В България от друга страна, взимаш пушек машитната и пушиш зраво, тъй като дори и да са описани някъде тези неща, никой не ги спазва, което пък си носи собствено обаяние и собствени недостатъци.” – споделя още големият фотограф за Photoschool, училището, в което ще учи на занаят варненскит ентусиасти.

- Кога започна да се занимаваш с фотография?

- Вече 20-та година съм във фотографията.

- Как се създават подобни снимки? Въпрос на природен усет ли е?

- Определено е усет. Той обаче не е даденост, която е подарена по рождение и която човек просто ползва. Усетът се гради. Трябва да имаш някакви заложби, но като цяло усета е въпрос на нескончаемо натрупване на ценности, градене на естетика, отключване на сетива и прочие. Трябва да се гледат красиви неща непрекъснато. Да се четат, да се слушат и т.н. Като казвам красиви, нямам предвид само визуално, а и като случка, като събитие и като разказ. Понякога не толкова красиви визуално неща имат много красив разказ зад фасадата си. Той трябва да бъде търсен непрекъснато докато не бъде открит. Това с течение на времето изгражда усета и човек започва да открива, че всъщност винаги го е имал, просто е трябвало да бъде отключен. 

- Всеки кадър е един завършен спектакъл. Как се раждат и развиват идеите?

- Хората много се изненадват когато казвам, че идеите идват с много мислене. Просто сядаш, здраво мислиш и идеите неминуемо пристигат. Преди да седнеш имаш някаква базова хрумка, която трябва да бъде развита или окастрена, в зависимост от задачата. Понякога хрумката е толкова чиста и красива, че няма нужда от каквито и да е корекции, но това е сравнително рядко. В повечето случаи трябва да се оптимизира, които става със здраво мислене, което винаги е целенасочено и никога не става случайно. Трябва да си осигуряваш среда и условия за мислене. Трябва да се пътува често. Трабва да оставаш сам със себе си редовно. Трябва да разговаряш със сручайни непознати хора от време на време.

- Има ли фотографи, които те вдъхновяват, от кого си се учил?

- О, да! Без идолите си и кумирите си, ние сме за никъде. Това са хората, които ни учат и ни вдъхновяват и ни карат да се развиваме. Аз съм такъв благодарение на тях. Смятам, че Ричард Аведън е най-доброто което нещо, което се е случвало на фотографията изобщо. За мен той е най-тежкия и стабилен крайъгълен камък във фотографията. Харесвам Ървин Олаф много, смятам го за чудовищен естет.

- Как намираш/избираш лицата за персонажите? Дълъг ли е процеса на режисиране?

- Кастингът е един от най-сложните елементи в един проект и може би най-любимият ми. Да избереш правилното лице, фигура или образ като цяло за една роля е може би 50% от свършване на цалата работа. Избираш правилния модел и го оставяш да бъде себе си и да развива себе си. Има професионални модели, които могат да развият себе си до много сериозни величини. Твоята задача е да успееш да усетиш докъде може да отиде даден модел и какво можеш да извадиш от него. Давид е бил едно парче мрамор преди Микеланджело да види в него своята склуптура. :-)

Режисурата е въпрос на проект. Има проекти, които са готови още преди да са започнати, други е въпрос само на напасване на отделни елементи, трети – на дълга и сложна координация до последния момент, когато се предава готовия продукт. При всички случаи при мен всичко е предварително измислено и запланувано. Обичам да режисирам всеки дребен детайл във фотографиите си. Това е и най-голямото ми предизвикателство.

- Някои от най-смешните ситуации по време на снимки?

- Честно казано, нямам навика да гледам назад. Много трудно си спомням какво се е случвало по време на снимки, поради простата причина, че непрекъснато имам какво да правя днес и какво да мисля за утре. Понякога с приятели и екип се сещаме за някои по-интересни ситуации и се смеем здравата.

- А най-абсурдните ситуации?

- Много са! Със сигурност са повече от смешните. Даже понякога де чудя дали не са повече от нормалните!

- Любим/и проект?

- Имам много любими проекти. Всеки един съм го преживял и в някакъв момент ми е бил най-любим. Имам един проект обаче, който и до ден днешен ми е най-най-любим. Сниман е много отдавна, но все още ми един от най-скъпите. Това беше проекта чрез който повярвах в себе си. Тогава за първи път клиента ми каза: “Прави каквото сметнеш за правилно” и аз така и направих. Това е проект за радио Atlanitc Hit Mix от 2003 г. ( http://sergeevstudio.com/projects/never-stop ) Оттогава колкото пъти ми се е случило клиента да каже така, всички сме печелили много.

- Любомир Сергеев спечели най-пристижната фотография във фотографията за 2014- С какво снимаш? Важно ли е с какво всъщност снимаш?

- Въпросът с голямото и малкото е всъщност въпрос на собствените ти размери. Използвам различни камери в различни ситуации. Важното е да техниката да ти върши идеално работата, за която я ползваш и да е нормалното продължение на способностите ти, а не да те ограничава. Аз с течение на времето съм се профилирал в дадена посока и съм развил и техниката си натам. Едно е сигурно - техниката не трябва да те ограничава. Аз съм си избрал техника, която да е константа – да не я мисля, да съм сигурен в нея и да отговаря на изискванията ми.

- Съвет към нашите читатели, фотографи и бъдещи фотографи?

- Винаги казвам като съвет три неща: Вяра, Отдаденост и Много Лоши Снимки. Трябва да вярваш в това, което правиш и да вярваш, че то е най-правилното на света. Трябва да не спираш да създаваш красиви и интересни неща всяка минута, да си на 100% в това нещо и ако наистина го искаш, да си готов да жертваш друго. И не трябва да се страхуваш да снимаш, дори и да не се получават нещата понякога. Това е дълъг процес и шедьоврите искат време.

Всъщност 4 неща, защото Вярата е два пъти.

;-)