събота, 31 октомври 2020 г.

Проф. Петко Димитров: Древните ни деди живели на дъното на Черно море

  • Проф. Петко Димитров: Древните ни деди живели на дъното на Черно море

    Снимка: Ели Маринова

  • Проф. Петко Димитров: Древните ни деди живели на дъното на Черно море
  • Проф. Петко Димитров: Древните ни деди живели на дъното на Черно море

    Снимка: Ели Маринова

Доза местен патриотизъм, леко недоверие, но и чисто любопитство ме владееха по време на целия разговор с проф. Петко Димитров. Още докато започна да ми разказва как с внезапното нахлуване на океана през Босфора, Черноморското езеро става море.

Кога науката помогна на идеята за Библейския потоп в Черно море да престане да бъде само мит?

Проф. Петко Димитров: Идеята за Библейския потоп в нашите земи в началото не съществуваше. Това бяха едни изследвания, свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди 8000 години. Древните брегови линии на Черно море са се намирали на около 60 км. източно от Варна и са се простирали почти по цялата територия на шелфа на морето.  Т.е. по всички брегове на всички черноморски страни. На второ място работихме върху изследвания на рязката промяна на биологични същества  и уточняването, че преди повече от 8000 години Черно море е било сладководно езеро. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. Тогава започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, които са резултат от екологична катастрофа.Тези гео-катастрофални събития са променили изцяло черноморското езеро и са го превърнали в море.

През Босфора ли нахлува водата?

Проф. Петко Димитров: Да, оттам. Огромно количество вода със соленост около 38 промила. Настъпва екологична катастрофа. Дълбоководните утайки от тогава представляват измряла органична маса, планктон и микроорганизми на дълбочина 500 м. Разбира се, съществуват и други аргументи. Тогава възниква и сероводородното заразяване, като сероводородът е достигал до повърхността в тогавашния новообразуван солен черноморски басейн. Затова са наричали Черно море „море на смъртта”. По време на проучванията, си спомнихме за шумерския епос за Гилгамеш. В него юнакът Гилгамеш пропътува пътя от града, в който е царувал – Урук (днешен Ирак) до „морето на смъртта”, търсейки своя пра-пра-дядо Ной. Това е митология. Но имайте предвид, че легендата за Библията, в частност за потопа, е взета от Шумерския епос, създаден през 3200-3100 г. пр. Хр. Тоест Библията не е единственият източник, който съобщава за библейския потоп. Това го доказва още преди 130 г. Джордж Смит, който разчита плочките от Ниневия. Той е уредник в Британския музей в Лондон. Оттук на нас ни хрумна идеята, че всички тези геологични доказателства за катастрофални събития е твърде възможно да имат и други измерения.

Къде са живели хората от Цивилизация Варна според вас?

Проф. Петко Димитров: Запознавайки се с Дуранкулашкия некропол и селище, както и с Варненския некропол (забележете, във Варна нямаме открито селище, а само гробище), ние стигнахме до заключението, че тези хора от некропола във Варна са живели на сегашното дъно на Черно море. Моите колеги, сред които покойният Иван Иванов смятаха, че селището на хората от некропола се е намирало в днешното Варненско езеро. Какво става по време на екологичната катастрофа? Скъсва се естествената Босфорска преграда. Причините биха могли да бъдат две: нивото на Мраморно море е било по-високо с около 80 м. и вследствие на натиска на водата, Босфора поддава. Причина може да е и земетресение. Знаете, че Анадолският разлом е силно сеизмична зона. Нахлува солената вода, започва сероводородно замърсяване и отлагането на дълбоководни минерални утайки.

 Какво се е случило с населението, което е живяло там?

Проф. Петко Димитров: 200 поколения преди нас, хората, при средна продължителност на живота 40 години, са живели все около тези стари брегове. И изведнъж изгубват поминъка си, пряко свързан със сладката вода на Черноморското езеро.

Измрели ли са хората? Имали ли са време да бягат и да се спасят? С каква скорост е нахлувала солената вода?

Проф. Петко Димитров: Не, не са измрели. С нахлуването на огромно количество вода, започва повишаването на нивото на Черноморския басейн с около 10-12 см. на денонощие. Тези хора, които са  живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, да мигрират. Носели са най-нужното със себе си – покъщнина, добитък, семена и др. Основният поток е избягал на юг към Месопотамия, други – към Европа. Най-ествественият път за миграция на това население е била р. Дунав. За това говорят редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.

 Как са живели те според вас?

Проф. Петко Димитров: Имали са изключително богата култура. Понеже условията на живот тогава са били много благоприятни, тези хора са имали възможност да се хранят добре, да отглеждат различни култури, да опитомяват добитък. Ще видите в музея в Добрич останките от Дуранколашкото селище. До скелетите е имало глави от магарета, рога от добитък. Създали са условия за културно земеделие и скотовъдство, което им дава възможност да не мислят за храна. Това не са били примитивни търсачи на корени, а хора, които са имали време да създават висока култура, високи образци на изкуството. Приемственици на тази висока култура са не само европейската цивилизация. Това население създава металургията, обработка на метали, прекрасни изделия на занаятчийството. Тази невероятна култура се разпростира и в Шумер, Акад.