неделя, 17 декември 2017 г.

Един оперен певец, който дарява кръв на всеки 3 месеца

  • Един оперен певец, който дарява кръв на всеки 3 месеца

Оперният певец Иво Йорданов ще видим в ролята на Мишоне в „Адриана Лекуврьор”, премиера на 21 юли в Опера в Летния театър Варна и ММФ „Варненско лято” 2015.

- През тази година ти получи национална награда от БЧК за кръводарител, ето и сега, само 2 часа, след като си дал кръв за пореден път, си на сцената и участваш пълноценно в репетицията на „Адриана Лекуврьор”. Какво е усещането, мислиш ли всеки път за жеста, който правиш?

- За мен това е осъзнат принцип още от 1998 година, когато с пълнолетието си получих правото да дарявам кръв. Оттогава досега го правя на всеки 3 месеца веднъж. Като безвъзмезден кръводарител съм готов и във всеки друг момент да помогна. Сега ме извикаха заради една родилка с близнаци. Съзнанието, че си спасил човешки живот, носи несравнимо удовлетворение, чувстваш се по някакъв начин продължен, а и обновяваш физиологически организма си.

- На твоя герой Мишоне му се пада ролята на добър приятел, макар че той би предпочел друга роля...

- Моят герой е инспициент, асистент-режисьор или - ако трябва буквално да преведем от италиански, директор на сцената. Той ръководи всичко, което се случва на сцената, но не може да ръководи това, което се случва в живота. Влюбен в примадоната Адриана, той възнамерява да й предложи брак, още повече че току-що е получил наследство. За Адриана обаче Мишоне е само добър приятел, комуто в момент на откровение тя признава, че е влюбена в друг. Той замлъква, приема участта си и  поддържа приятелски докрай своята любима.

Във второ действие, когато Адриана се забърква във фатален любовен и политически триъгълник, Мишоне се обръща към нея с думите: „Да оставим игрите на големците, ние сме обикновени хора, ние винаги губим”. Това негово предупреждение определя хода на цялото действие и се превръща в основно послание на творбата. Още в момента, когато отказва да се вслуша в приятелския съвет на Мишоне, Адриана вече е обречена. Особеното в операта „Адриана Лекуврьор” е, че създадена по действителен случай, тя задава всички онези най-важни житейски въпроси, които винаги са стояли в центъра на изкуството.

- Дава и много отговори за света на артиста и на театъра...

- Това най-напред. Хората на театъра може да са суетни, ревниви, интриганти, капризни, емоционални и всичко останало, но то им е необходимо, за да станат актьори и да се занимават с изкуство изобщо. Стоенето на сцена по принцип е някаква комбинация между егоцентризъм и ексхибиционизъм, характерно и за артистите, и за политиците. Разликата е, че ние не сме нагли и безочливи като тях. Напротив - наглостта, безочливостта, жестокостта в живота са в състояние да ни парализират, да ни убият. Животът на сцената изсмуква, изтощава, взима ти всичко. Жертваш личния си живот заради живота на сцената, сцената е твоят истински дом и колегите са твоето истинско семейство.

През последните години живея почти само в чужбина, предимно в Италия, през януари ще пея в Япония, но където и да се намирам, аз си оставам възпитаник на Академия „Санта Чечилия” и ученик на Христина Ангелакова. В това семейство се чувствам щастлив.

Още нещо. В чужбина единствените поводи да се говори хубаво за България, е когато там се изявяват български творци, а не български политици. Навсякъде българските оперни певци са добре приети. Навън да си български оперен певец означава нещо и ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят.