петък, 25 май 2018 г.

Цигулката отдавна не е строга, дървена, сериозна. Заради нея

  • Цигулката отдавна не е строга, дървена, сериозна. Заради нея

Цигулката можеше да остане в историята като класически инструмент за класически произведения - строга, дървена, сериозна. Ако не бяха изпълнители като нея, като колежките й от Бонд, като всички онези разчупени и нестандартно мислещи музиканти, които дадоха нова душа на този изящен инструмент. Ванеса Мей е известна с изпълненията си на цигулка, при които смесва класически творби със съвременни ритми като джаз, техно и други. Ванеса-Мей Ванакорн Никълсън  е родена на 27 октомври 1978 г. в Сингапур. През 1994 г. издава албума „The Violin Player“, добива световна популярност.

Родена в семейството на китайската адвокатка и полупрофесионална пианистка Памела Тан и на тайландско-английския хотелиер Ворапонг Ванакорн. Ванеса Мей започва да свири на пиано на 3 г., а на цигулка — на 5 г. Когато е на 4 г., нейните родители се развеждат и тя се премества да живее в Кенсингтън, Лондон с майка си и нейния нов съпруг адвоката Греъм Никълсън. Той настоява тя да започне да взема уроци по цигулка, тъй като е цигулар и мечтае някога дъщеря му да му акомпанира с цигулката.

Изпратена е в Китай, за да усъвършенства техниката си под ръководството на престижния местен професор Лин Яо Дзъ. На 10 г. изнася първия си концерт като солистка, акомпанирана от Лондонския филхармоничен оркестър и получава за подарък от родителите си цигулка, изработена от италианския майстор Джузепе Гуаданини.

Нейният вроден талант е забелязан от директора на Кралския музикален колеж, който веднага я привлича за ученичка. През 1994 г. Ванеса завършва колежа и 2 г. по-късно подписва договор с EMI Group за записване както на класическа, така и на поп музика. През 1995 г., въоръжена с електрическа цигулка Zeta, Ванеса Мей записва първия си албум, озаглавен The Violin Player. В този албум изпъква нейният стил, който тя нарича техно-акустичен синтез. Темите от The Violin Player са разработени съвместно с Майк Бат, експерт в инструменталната поп музика.

Почти 3-те милиона продадени копия ѝ донасят не само големи печалби, но и покани за участия в концерти на живо от цял свят. Ванеса предприема турнето The Red Hot Violin Player World Tour, като изнася дузина концерти в Азия и Европа. Освен това предприема пътуване до САЩ, където ѝ оказват честта да е първият чужденец, интерпретирал The Star Spangled Banner, националния химн на САЩ. Същата година Ванеса получава и редица награди, сред които Bambi и Echo.

Въпреки заигравката си със синтетичния звук Ванеса не изоставя класическия си репертоар. През 1998 г. Ванеса участва в съвместни проекти с различни групи и изпълнители, сред които се отличават Backstreet Boys и Джанет Джаксън, и прави дебюта си като модел.

През 2000 г., точно 1 ден преди да навърши 21 г., Ванеса се разделя с майка си, която дотогава изпълнява функцията на неин представител. Раздялата по принцип трябва да е единствено професионална, но Памела Тан отказва каквато и да е връзка с дъщеря си извън тази на бизнес отношенията. Месец по-късно последва раздяла с нейния мениджър Мел Буш поради връзката на последния с наскоро създадения квартет „Бонд“. Поради същия мотив се разделя завинаги и с Гей-Ий Уестърхоф.

След като пробва да работи с друг мениджър и се преборва със съмненията си, Ванеса решава, че вече е достатъчно зряла и че може да се оправя и без такъв. Така решава да събере заедно най-добрите си сътрудници и да основе собствена фирма, която нарича Fretless. През 2001 г. издава албума Subject to Change, който представя нейния нов имидж — ритъмът на произведенията е изцяло съвременен, съчетан с етнически мотиви и употребата на синтезатор. Освен това Ванеса се пробва в пеенето, като 3 от темите са придружени от нейния глас. Този албум е последван от ново турне в Европа — Tour of Change. 2004-та е годината на нейната раздяла с EMI и присъеднияване към Sony. Същата година издава нов албум, Choreography, в който изпълнява произведения, композирани специално за нея (с изключение на едно) от редица известни азиатски и европейски автори като Толга Кашиф, Вангелис, Уоктър Таиб, Джон Коен, Бил Уелън и А. Р. Рахман.