понеделник, 18 юни 2018 г.

Жив е той, жив е!

  • Жив е той, жив е!

    Снимка: vestnikataka.bg

Само на 28 години. А даде с небивала готовност най-свидното - живота си за свободата на България. Нали няма да отминете с безразличие през тези 2-3 минути по обяд на 2 юни сирените, които ще ни спомнят саможертвата на Ботев и всички, загинали за свободата на народа ни? Ние няма да направим клипче в 12.00 на обяд, защото вярваме, че където и да сте, ще поспрете, ще станете и замълчите. Само за малко. Докато звучат сирени и камбани – да си ги представим живи, силни, уверени, с ясни и бистри погледи. Българи!

И днес ще ви припомним думи на Цветан Северски, публикувани във в. "Земя": „Знаел е Ботев накъде отива с четата, обрекли се на България юнаци. Знаел е и какво ще се случи. Ала се е надявал на чудото всички годни за оръжие да са вече наклали огъня. И огънят да е пределно голям. Па тогаз, майко юнашка!... Уви, това се оказало мечта, която сетне мнозина мъдрейшестващи нашенци ще наричат недалновидност.  

И ще търсят причината в лудостта на поривите у този иначе надарен свише мъж. (Надарен ли? Това малцина са проумявали тогава. Повечето са припявали подир куплетите на Стамболова...)  

Да не забравяме, че мнозина негови съвременници са го определяли като необуздан пройдоха, увлечен по ефирната заблуда на правдата и сладката омая на песента; човек, комуто не би трябвало да задиряш; чупиглава, мегдански пехливан, който си търси белята, и близостта до него винаги носи тежки последствия...  

Луд човек! Поел с 200 пушки империя да сваля 

Резултатът не закъснява: империята сваля главата му. За отплата остава непогребана. Но оплакана. Вече толкова години ние, българите, оплакваме Ботевата орисия и непрестанно преоткриваме какво величие съдържа тя. Сега за немалка част от малките българчета е супер важно какво ще видят и какво ще чуят от своите шоу любимци. И какви благости от деня ще погълнат. Те вече са в пашкула на чалгаживота, където всичко е игра и забава. И не подозират, че играта все някога свършва.  

Историята на отечеството ни за тях е прашна книга, от която се киха. А имената на националните ни герои са скучни избледняващи сенки от стари фотографии, които утре няма да се забелязват. Ала растат и млади българчета, които носят в кръвта си чувството за национална принадлежност и уважение към традиционните добродетели. Те са надеждата и радостта. Това са правнучета на априлски въстаници, на размирници от различните епохи на нашата некъса история, на които е отмилявал животът, щом е под хомот. Внуци на другарували само с истината люде. Разменял съм думи с такива момчета и момичета и усмивката ми се е съживявала.  

Благодарение на подобни българи Ботев и всички други наши герои ще продължат да живеят. И не само на тази дата, и не само когато вият сирените и бият камбаните, България ще мисли за тях. Защото и в бъдното на България героите ще са вградени във фундамента на общественото възпитание.

Поне така ми се ще да бъде

А сега нека погледаме портрета на вечно младия Ботев. Неговата физическа и духовна красота олицетворява красотата на свободата. На непостигнатата свобода. На непостижимата. А високото му като Балкана чело все така събира погледите ни с мисълта, че този велик българин е жив повече от мнозина живи вече 133 години след гибелта му. Защото при Ботев, като при Левски (само при тях) легендата се покрива с действителността.”

Вечна памет на загиналите за свободата на България!