неделя, 17 декември 2017 г.

От тънката свещица на Паисий до словото на днешните СЪбудители

  • От тънката свещица на Паисий до словото на днешните СЪбудители
  • От тънката свещица на Паисий до словото на днешните СЪбудители
  • От тънката свещица на Паисий до словото на днешните СЪбудители

Празник на историческата памет и на националното ни самочувствие е 1 ноември. Тръгнал от тънката свещица на Паисий, той отразява светлината и на последния събуден учител, писател, журналист или артист днес. Година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания този ден е дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи - книжовници, наставници и просветители. Нужно е било тези хора с делото си да вдъхват в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Кои са първите будители?

Книжовници, просветители, борци за национално освобождение. При всички положения ще пропуснем нечие име. Но техните имена ще помним:  Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Откога датира?

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. 

Накъде поема Денят на народните будители през годините?

Първото неофициално честване на празника се е случило през 1909 г. в град Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

На 1 ноември 1990 г. по идея на Общонародното сдружение "Мати Болгария " е подновено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало.

Духовното просвещение на българския народ е дало така нужния тласък за учредяването и задвижването на националноосвободителното движение по родните земи. Във вече свободна България както интелигенцията, така и масовият човек са осъзнали подвига на възрожденските революционери и писатели, които са довели българите до осъзнаването им като нация и до твърдата решимост да се поведе и спечели борбата за независимост и държавен суверенитет. За да изразят своята признателност, много от градовете и селата кръщават своите училища и читалища на заслужилите народни будители, за да се помнят и прославят имената им.

Честит празник на всички българи! Да се чува словото на всички днешни будители – учители, журналисти, писатели, поети, драматурзи, артисти, автори!