вторник, 22 май 2018 г.

Швеция инвестира в обучението на мигрантите

  • Швеция инвестира в обучението на мигрантите

Допълнително 17 милиарда евро е наляла Швецияв безплатното си висше образование в помощ на студентите. Остава да се разбере дали новопристигналите мигранти ще се възползват от това. Швеция има опит с интеграцията на мигранти от Близкия изток. Преди 12 години страната отвори врати за бежанците от Ирак. Можем ли да се поучим от опита на шведите, се пита в репортаж на Дойче веле. Едва ли в Малмьо има по-интернационален квартал от Мьолеваанген. В него живеят хора от различни етноси и с различна култура. В едно от кварталните кафенета откриваме Рам Алнашими - иракчанин, който се смята за успешно интегрирал се чужденец в Швеция.

По професия е музикален промоутър - опитва се да популяризира близкоизточната култура. В момента подготвя концерт на популярния иракски изпълнител Джафар Хасан Абуд, който в края на месеца ще гастролира в Малмьо."В Швеция дойдоха много известни иракчани и промениха страната. Много от тях намериха своето поприще в културния живот, имат добро образование", казва Алнашими. Няколко шведски музиканти под името "Ансамбъл Масгуф" са се научили да свирят на иракски инструменти. Групата ще свири с Абуд, който е избягал в Швеция през 2007 година.

Алнашими твърди, че иракските бежанци успяват да се интегрират най-добре в сравнение с мигрантите от другите арабски страни. Но като цяло има и по-успешно справящи се в това отношение от групата на иракчаните. "Не можем да се сравняваме с чилийците или иранците. Те живеят много по-отдавна в Швеция и са напълно интегрирани в тукашното общество", признава той.

Стига да искаш да работиш

43 процента от жителите на третия по големина шведски град Малмьо имат миграционни корени. Най-голямата група съставляват хората от иракски произход. Между 80 и 90 процента от жителите на предградието Розенгард са хора от мигрантско потекло. През 2008 година там имаше безредици. Медиан Занун е пристигнал в Швеция през 1989 година, работил е в стъкларска фабрика, преди да регистрира своя фирма: "В Розенгард има много хора, които следваха, станаха лекари и инженери. Който иска да работи, намира работа. Но има и такива, на които просто не им се работи.

Към мен се отнасяха както към всички останали шведи. Мисля, че мигрантите в Швеция са най-добре. Особено като чувам какво става в Германия или Великобритания. Тук човек може да намери работа, да си позволи жилище и още доста неща", казва Занун. Много иракски лекари и зъболекари вече са намерили своето място на трудовия пазар и в обществото.

Преди е било по-лесно?

Тамар Вахид Джасим е пристигнал в Малмьо преди 7 години и работи като инженер. Според него по-възрастните имат по-лоши шансове на трудовия пазар. "Познавам един иракчанин с диплома за авиационен инженер. Въпреки това той е безработен. Сега помага на новодошлите", казва той. А мигрантите с нисък образователен ценз почти нямат шансове на трудовия пазар. "Срамно е, но трябва да кажа, че почти 60 процента от иракчаните нямат никакво образование. И те нямат желание да се интегрират", допълва той.

Иранците пък просто са имали късмет, че са в Швеция от много по-рано. "Те дойдоха 10-15 години по-рано, когато в страната имаше много работни места и успяха да се адаптират много по-добре. Сирийците, които пристигат сега, също нямат проблеми. Те са много по-отворени към света за разлика от иракчаните, които 30 години са били изолирани при режима на Садам Хюсеин", казва Вахид.

Образованието е ключът

Рам Алнашими си спомня, че когато семейството му е дошло в Швеция, пътуването е струвало по 50 хиляди долара на човек. "Сега разходите са не повече от 500 долара на човек. Разликата е огромна", казва той. В миграционния център Алнашими забелязва разликите и у сега пристигащите сирийски бежанци.Швеция се опитва да подпомага образованието на новопристигналите мигранти с огромни инвестиции. Ако човек се загледа в книжарницата в Розенгард, ще види млади студенти, мъже и жени от арабските страни, от Сомалия или Афганистан, четящи книги или посещаващи курсове по шведски език.

Швеция е наляла в безплатното си висше образование допълнително 17 милиарда евро в помощ на студентите. Освен това държавата е отпуснала и 15 милиарда евро под формата на студентски заеми. "Това е фантастично. Подобно нещо няма нито във Великобритания, нито в САЩ", казва Джасим. Въпросът е дали новопристигналите мигранти ще се възползват от това. Ако това се случи, аулите на шведските университети ще станат пъстри като квартала Мьолеваанген.

Източник: dw.com