петък, 25 май 2018 г.

Варненската връзка на Крис Шарков с „Доходно място”

  • Варненската връзка на Крис Шарков с „Доходно място”

Постановката „Доходно място” е с премиера на Варненския драматичен театър на 13 и 14 ноември. Това е третата премиера в 95-ия юбилеен творчески сезон на Варненския театър. Дело е на младия, но вече заявил собствен стил, режисьор Крис Шарков. Поканата към него не е случайна, защото личната история на режисьора има своята сериозна варненска връзка. Баща му Димитър Шарков е режисьор на телевизионни продукции в БНТ, но преди 33 години тръгва от трупата на Варненския театър, където режисира "Бели нощи" по Достоевски. Запознава се с майката на Крис в театъра, в нощта на премиерата. Години по-късно синът им, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов през 2009 г., дебютира на същата сцена като режисьор на „Макбет” от Шекспир.

По този повод Крис Шарков споделя пред в. „Capital Light”: "Един от най-важните моменти в живота ми беше първата репетиция на "Макбет" във Варна. Седнах, а от двете ми страни – Михаил Мутафов и Стоян Радев, на масата – всички актьори, които бях гледал с възхищение в последните години. Ужасно се притеснявах, но само от погледите им разбрах, че ми имат доверие. И започнахме.”

Творческият път на Крис Шарков продължава с постановки на други театрални сцени, сред които „Господин Колперт”, „Посещение при бащата”, „Терапевтът”, „Куклен дом”, „Напразни усилия на любовта”, „Народен враг”, “Презрението”, „Лив Щайн”. Сега Крис Шарков отново се завръща във Варна с „Доходно място” от Александър Островски, редакция по преводите на пиесата от Венцел Райчев и Божил Райнов. Сценографката Радостина Тодорова е автор и на плаката за постановката, костюмите проектира Даниела Николчова, авторската музика е на Георги Георгиев от група „Остава”, на която Крис Шарков е заклет почитател. Помощник-режисьор на „Доходно място” е Петя Куртева, фотографката Тони Перец вече снима на репетициите, тя ще документира и цялата постановка.

В „Доходно място” Крис Шарков се фокусира върху социалната сатира на обществото, завладяно от корупция и пазар на удоволствията. Но „героите в никакъв случай не затъват в страдание, пиесата няма мащаба на трагедия, по-скоро в тяхната обърканост има и трагедия, и комедия, и абсурд. Тази сложна жанрова смесица прави тъканта на „Доходно място”, обяснява режисьорът.