сряда, 23 май 2018 г.

За непознатата птица „Photoshop” и нейното местообиталище

  • За непознатата птица „Photoshop” и нейното местообиталище
  • За непознатата птица „Photoshop” и нейното местообиталище
  • За непознатата птица „Photoshop” и нейното местообиталище

Живеем във време, в което Интернет и социалните мрежи по естествен път породиха интереса на хората към фотографията. Не на всяка цена до нивото на професионализма, но при всички случаи – с обилно снимково поливане на всяка публикация, виртуален разговор, лично споделяне. И почти като мантра чуваме ежедневно думи от рода на „а, то тук има много Фотошоп“ или „Е, да, ама този или онзи може да ползва Фотошоп“. И въпросният мистичен преобразувател сякаш е непозната птица, която ние не можем да хванем, не можем да имаме. Може би само можем да видим по време на полет. Мистичността идва основно поради две причини. Първо, програмата на Adobe наистина е сложна и необятна дотолкова, че и големи майстори на ретуша, не я познават докрай. И второ – няма система за обстойното й изучаване в училища, колежи и ВУЗ-ове у нас. Едва бегли и повърхностни са часовете по фотообработка в няколко университета у нас.

След края на една голяма благотворителна кампания в помощ на 23-годишната Ивета Кабакчиева, която е в кома след катастрофа, където фотографи от Варна и региона снимаха безвъзмездно, разговаряме с един от преподавателите във “Photoschool” – Деян Недялков.

  • Ясно е, че днес почти всяка професионална снимка минава сериозна обработка, преди да бъде пусната в пространството – виртуалното или за печат. Вие преподавате фотообработка. Къде научихте тънкостите на Фотошоп?
  • Деян Недялков: В годините практика от 1998 г. насам имах безброй възможности да греша и да се уча от грешките. Моите, на колегите си, на големите майстори.
  • Ако можехте да се върнете години назад, бихте ли предпочел някой да ви покаже по-краткия път, вместо сам да откривате трънливите пътища на обработката?
  • Д. Н.: Искал съм да си платя за уроци, но нямаше на кого. А когато започнаха да се водят курсове във Варна, нивото им не беше достатъчно високо. При всички случаи бих стигнал много по-бързо до сегашното си място, знания и умения. Много би ми се искало да бях срещнал човек, който да ме научи на тънкостите. Както и да е, времето е минало. Продължавам напред, но има и нещо друго. Фотошоп се разви много през годините. Новите инструменти имат много по-фини детайли.
  • Кой според вас отрича обработването на снимките в днешно време?
  • Д. Н.: Хората без фантазия и тези, които не умеят да обработват.
  • Как най-бързо един човек може да научи основните неща по обработка?
  • Д. Н.: Когато промени начина си на мислене и започне да приема невъзможното като възможно. Като ходи на уроци, общува с колеги във фотографските среди – форуми и сбирки.
  • Има форуми и страници за „чиста фотография“. Какво мислите за тях?
  • Д. Н.: Създадени са от хора, на които им е омръзнало да виждат небивалици и недоумици. Един кадър може да се обработи във Фотошоп така, че да не си личи, че някога е бил докосван. Премахват се ненужните елементи и остава само това, заради което сме вдигнали фотоапарата.
  • Какво мислите за обработката на лица? Всеки иска да „подобри“ собсвената си физиономия, да скрие някоя бръчица, петно. Особено жените. Може ли това да се направи от всеки?
  • Д. Н.: Всеки може да се научи да маха пъпки, сенки и да избелва очи, но не всеки знае кога да спре. Замазването на кожата не означава корекция на лицето. Философия и тънко познаване на ретуша е работата с кожата. Иска се време и обучение, за да се усвоят тези умения.
  • Какво е за Вас Фотошоп?
  • Фотошоп е за тези, които могат да виждат по-далеч. Те са усетили момента, настроението, светлината, заснели са снимката – такава, каквато е, но тя все още не е това, заради което те са вдигнали фотоапарата и са щракнали. Фотообработката извайва докрай цялото усещане за кадъра, което стои дълбоко у този, който го е направил.