понеделник, 18 юни 2018 г.

Компютър тип "мозък" решава най-сложните математически задачи

  • Компютър тип "мозък" решава най-сложните математически задачи

    Снимка: iskamdaznam.com

Нов прототип на компютър, наречен „мемкомпютър“, функционира, имитирайки човешки мозък. В бъдеще машината би могла да се справя с пословично сложни задачи, каквото е разбиването на програмен код, посочват учени, цитирани от New Scientist. Тези нови, вдъхновени от мозъка компютърни устройства биха могли също така да помогнат на изследователите да разберат по-добре устройството на човешкия мозък.
В конвенционалния микрочип процесорът, който извършва изчисления, и паметта, която съхранява данни, са различни компоненти. Постоянното предаване на данни между процесора и паметта изразходва време и енергия, ограничавайки възможностите на стандартните компютри. За разлика от това, Масимилиано Ди Вентра, физик от Калифорнийския университет в Сан Диего и колегите му са измислили „мемпроцесори“, които едновременно обработват и складират информация. Тази система имитира невроните, изграждащи човешкия мозък, в който всеки неврон служи както като процесор, така и като памет. Градивните части на мемкомпютрите са предсказани за пръв път на теория през 1970 година, но са произведени едва през 2008 година. Сега Ди Вентра и екипът му са конструирали прототип на мемкомпютър, който, по думите им, може ефективно да реши една от пословично сложните за изчисление задачи. Нещо повече, те са създали мемкомпютъра от стандартни електронни компоненти.
Учените са изследвали клас задачи с NP-сложност, при които човек може лесно да установи дали дадено решение е правилно, но не може бързо да намери най-доброто решение. Един от примерите за такива главоблъсканици е „задачата за търговския пътник“. Решаващият я разполага със списък от градове и трябва да намери най-краткия възможен маршрут, при който от един град се посещават всички други градове, но само веднъж и който свършва в първия град. Въпреки че е възможно лесно да се намери маршрут, който отива до всички градове само веднъж, откриването на най-късия маршрут включва всяка една комбинация. Задачата става екстремно сложна, когато броят на градовете в списъка е голям. Мемпроцесорите в мемкомпютрите могат да работят заедно и едновременно, за да намерят всяко възможно решение на такава задача.
Новият мемкомпютър обаче има едно сериозно ограничение – трудно е възпроизвеждането на прототипа в устройство с по-големи мащаби. Начинът, по който системата кодира данни я прави уязвима за случайни отклонения. Все пак Ди Вентра посочва, че трябва да е възможно да се създаде мемкомпютър, който кодира данни по друг начин.

Източник: Focus-news.net