събота, 26 май 2018 г.

Български учени разработиха апаратура, която ще изследва Марс

  • Български учени разработиха апаратура, която ще изследва Марс

Апаратура, разработена от български учени, ще изследва Червената планета. От 30 години проф. Цветан Дачев и неговите колеги разработват уредите "Люлин", които измерват радиацията и вредните лъчения в Космоса. От 2001 г. насам имаме 14 успешни старта и 14 прибора, които се намират в Космоса и в момента 3 български прибора на Международната космическа станция работят успешно”, заяви проф. дфн. Цветан Дачев, цитиран от бТВ..

Българските уреди "Люлин" събират данни в полза на цялото човечество и бъдещите пилотирани мисии до Марс например. Да, България участва в покоряването на Марс. „Люлин МО", което значи „Люлин Марс Орбитър" се намира върху една станция, която се разработва от Европейската космическа агенция, посочи Дачев. Уредите "Люлин" са тествани и в орбита около Луната. Те бяха част от инструментариума на индийската сонда "Чандраян 1" през 2008 година. Догодина потеглят към Червената планета по програмата "Екзо Марс" на Европейската и Руската космическа агенция.

По-рано днес НАСА обяви плановете си да създаде постоянни селища на Марс, които да бъдат напълно независими от Земята през 30-те години на този век. В доклада "Пътешествието до Марс" НАСА обяви мисията за пионерска и историческа, като заселването на Америка и кацането на Луната, съобщава в. "Дейли телеграф”. "През близките десетилетия НАСА ще предприеме мерки за човешко присъствие отвъд Земята - пише в доклада. Ще търсим възможност за хората да работят, да учат и да живеят далече от Земята продължително време. Пътешествието до Марс отнема много месеци в една посока и бързото връщане не е приемлив вариант".

Достигането до Марс НАСА разделя на три етапа. Първият е зависим от Земята, през втория ще бъдат изпитани технологиите, а третият е независим от Земята. През първия етап ще продължат експериментите на Международната космическа станция, така че екипажите да не бъдат застрашени от здравословни проблеми заради радиацията и микрогравитацията в дълбокия космос. Сега астронавтите престояват в космоса ограничено време именно заради опасенията, че космическата радиация причинява рак.

Много от тях след като се върнат на Земята, трябва да носят очила, заради увреждане на оптичния нерв от налягането, предизвикано от микрогравитация. Има също опасения, че астронавтите могат да развият деменция и да имат проблеми с фертилитета.Първите експерименти далече от Международната космическа станция ще са на орбита около Луната. След това мисиите ще бъдат по-далечни.Последният етап ще е с пилотирани мисии на орбита около Марс или някоя от луните на планетата. След това астронавтите ще кацнат на Марс и ще могат да създадат колонии с модулна архитектура и 3-D принтиране.

"НАСА сега е по-близо до изпращане на американски астронавти на Марс, отколкото когато и да било в историята ни" - каза директорът на НАСА Чарлз Болдън.За създаването на колонии на Марс НАСА предвижда също да бъде разработена нова и мощна транспортна система със слънчево задвижване. Товарни кораби ще транспортират всичко необходимо за живеене години преди кацането на първите хора там.