Голямото чудо на „Малката Богородица“
Тя не притежава блясъка на базиликата „Св. Петър“ в Рим, нито на Нотр Дам в Париж. Напротив – тя е пълната им противоположност и точно това я прави интересна. Скромна, малка, полувкопана в земята така, че да не се натрапва. Но пълна с приказки, легенди за чудодейства и дори съвременни истории за това как помага на престъпилите прага й вярващи. Това е храмът "Успение на пресвета Богородица (Панагия)" във Варна, по-известен сред местните като „Малката Богородица“.
Ще вметна в скоба, че в тази църква станах кръстница на едно прекрасно момиченце – Божидара, и се вълнувах повече отколкото при кръщенето на сина си. Това беше и първият ми досег до магнетизма на това свещено място.
Защо тази малка, на пръв поглед невзрачна, църквица може да се превърне в притегатлено място за многократно повече туристи, да влезе в програмите на туроператорите и дори тя самата да се превърне в туристическа дестинация? Десетки доводи може да се изпишат за това: защото е най-старата църква в региона – на над 4 века; защото съхранява чудотворна икона с лечебна сила; защото се намира до най-голямата римска баня на Балканите – Римските терми...
Но най-вече заради приказката. А тя започва така...
Имало едно време един силно вярващ християнин – успял да съхрани вярата си и да опази рода си в трудните времена на турското робство по тези земи. Било един съвсем обикновен ден през лятото на 1602 г. Слънцето препичало жарко и безмилостно по баирите в местността Теке Караач (на около 3 км. северо-западно от Варна, над днешния кв. „Възраждане“). Там имало стар български манастир от Второто Българско царство с извор и три големи брястови дървета. Брястовете били израсли на мястото, където преди време трима дервиши оставили тоягите си, забучени в земята.
Мъжът избърсал потта от челото си, налял вода в стомната си и я надигнал да утоли жаждата си. Тогава между блясъка на лъчите и клоните на средния, най-високия бряст, християнинът вижда... иконата. Сякаш висяла във въздуха... „Да не би слънцето да ме е понапекло повече?“, почесъл се той по главата. И изтичал при свещеника. Разказал му за видяното и го завел да се увери с очите си. Вестта за иконата се разнесла бързо между християните. Събрали се хора от цялата околия при извора да вземат в ръцете си това чудо. Трима от най-здравите мъже в града се качили на дървото и снели иконата на Света Богородица с младенеца на земята. Всеки искал да я пипне и да й се поклони. Трябвало да я пренесат на място, където всеки може да го стори. Докарана била кола с волове на един християнин. Иконата била турена на колата, но воловете не могли да мръднат от тежестта й. През това време на пътя се задал грък с каруцата си. Преместили я в неговата талига. Но се случило същото. Почти без надежда хората сложили иконата в минаващата след него кола - на един млад праведен турчин. О, чудо! Колата тръгнала към града. Много народ следвал шествието с благославяне, разказват в записките си братята Шкорпил. Когато стигнала колата до града, воловете сами спрели на едно широко място, близо до мегдана. Това спиране било изтълкувано като знак, че иконата желаела да остане там. Първенците на града решили да издействат от тогавашните турски власти да се позволи построяване на черква върху празното място. Навремето турската власт трудно разрешавала строежа на християнски храм – трябвало да е само върху основите на вече съществуващ такъв и да не надвишава два метра от земята.
Без много шум, но с благословията на много щедри дарители и доброволен труд, християните започнали да копаят, да направят църква дълбоко в земята, да не бие на очи. И тогава открили основите на друг храм. Така "Успение на пресвета Богородица (Панагия)" била построена върху старото свещено място.
Върху мраморна плоча, съхранена и до днес в църквата пише: "Устрои се тоя св. храм на пресвета наша Богородица с помощ и разноски на всички благочестиви християни на тоя град. 1602.". А какво станало с иконата ли? Говорело се, че тя хвръкнала от с. Джиздаркьой (днешното село Припек до град Провадия). И чудесата й не свършили до тук. Когато била положена в новопострения храм, поставили я на източната стена, както повелявал канонът. Сутринта, незнайно как, тя била намерена на северната. Това се повторило няколко пъти, докато накрая миряните решили да я оставят там, където я отнася провидението. Приели да нарушат канона, но не и Божията воля.
Повечето икони в черквата също са уникални, със свой собствен чудодеен характер. Ликовете на светците, изобразени на тях гледат на юг, а не на запад.
Втори надпис, вграден над южната врата на храма, използвана и днес, като главен вход гласи: "От благочестие следвам старото предание и вярвайки в удивителното чудо на Пресветата, казвам, че храмът на Пресветата Божия майка почитаемият беше основан, когато владееше голям страх, в замяна построеното мюсюлманско светилище, въпреки мрачните, трудни и тъжни времена, изграден с трудност. Скромен и вкопан в земята, но възвишен с добрината и извършващ всякакви чудотворчества с благочестивото прилежание на доблестните първенци, несъмнен подвиг на воюващите варненци. Беше построен през 1640 г. от Рождество Христово, беше възстановен по времето на пресветия Йоанис Макри през юни 1896 г.“
След като е опожарена, през 1640 г. църквата е издигната наново, разширена с 2,4 м (първоначално е била 7х8 м). По-късно е удължена с още 4,5 м., а на по-следващ етап с още 7,5 м, с пристройка.
„Малката Богородица“ крие още една загадка. Братя Шкорпил предполагат, че тук се намира гробът на Владислав Варненчик. Те се позовават на показанията на Ханс Мергест, пленник по време на сражението от 1444 г., според когото полско-унгарският кралят бил погребан в малка черквица във Варна. Въпреки че от запазените източници тя е строена през 1602 г., "Света Богородица Панагия" е най-старата черква в града по времето на Шкорпил, и е издигната върху основите на друг храм.
В двора на черквата тече чудодейна чешма, кръстена на красиво момиче. Малцина знаят, че тя се казва Хубавата Недялка. Мраморният извор е вдигнат през 1856 г. в памет на девойката, убита зверски от турски похитители, отвлеклия заради красотата й.
Легендата разказва, че красивомомиче имало зелени очи и дълги до земята коси. Било родом от Тулча. По време на Кримската война от 1856 г., преди русите да превземат Тулча, комендантът на Силистренската крепост я отвлякъл и заключил под строга охрана близо до Варна. Отчаяните й родителите дошли да търсят помощ в града от варненския митрополит Порфирий. Той ги завел при белгийския консул Емануел Тедески, който се ползвал с уважението на турците. С неговото съдействие пред комендата на Варненската крепост започнало преследване на похитителите. Минути преди потерята да ги разкрие обаче те убили хубавата Недялка.
Въпреки че не била родом от Варна, злощастната съдба на момичето оставила тъжен спомен дълбоко в душите на местното население. Те я погребали в двора на църквата „Малка Богородица” в присъствието на почетна рота от френски войници и на европейски консули. След опелото гръцкият учител Милтиядис се обърнал към коменданта с думите: „Нека просветена Европа да види в защита на какви зверове е пратила от далечния запад своите чеда да проливат кръвта си”.
Не само чешмата в двора на най-старата църква говори за това колко истинска и неподправена била тази история. До края на миналия век една уличка във Варна (до настоящия стадион „Спартак”) носела името „Хубавата Недялка”.
Въпреки че е малка християнска църква, по своя дух „Малката Богородица“ е по-скоро огромен космополитен храм. Може би заради кръстопътя на народности и релгии, на който е издигната. Историята за красивата християнка Недялка и гръцкия учител, произнесъл слово на гроба й, не засенчват чудото на младия и праведен турчин, пренесъл иконата в воловете си до свещеното място. За молитва и поклон пред Св. Богородица с младенеца през годините са заставали и християни, и мюсюлмани. Иконата е помагала винаги на онези, които идват тук с вяра, казват свещениците на храма. Според едно от записаните предания от ХIХ век за чудесата на иконата, млада туркиня влязла в църквата с 5-годишното си нямо по рождение момченце. Като пристъпило в храма, то проговорило и радостно се развикало. В знак на благодарност, бащата на детето дарил храма със свещници, купени от Цариград.
Разказват, че иконата помагала още при безплродие, психични проблеми, депресии, както и за възстановяване хармонията в семейството. Може да е чудодейна, но ако човек застава пред нея без вяра, нищо няма да се промени, казва варненският иконописец и наш съвременик Василий Похомов. По думите му, една икона е хубава, когато може да те накара да се поломиш пред нея. Дали ще го направи Света Богородица с Младенеца?! Зависи от вас...