Честит празник, България!

Има преломни дати в българската 14-15 вековна история, които характеризират едно ново развитие на народ и държава. И 3 март е точно такъв ден. Защото на този ден се възстановява българската държавност след като пет века тя отсъства. Тоест пет века българският народ живее в рамките на една деспотична, теократична, и то ислямска, а не християнска държава, при което той е много силно дискриминиран именно поради християнската си вяра. И затова главна историческа задача на българския народ през всичките тези пет века е една-единствена – възстановяването на българската национална независимост, тъй като не само тогава, но и сега се смята, че един народ се развива най-добре, прогресивно, напред, само когато има собствена държавност. Дори и в най-демократичните държави един народ, който се смята за малцинство, няма особено големи перспективи за развитие. Може да запази, както се казва, духовната си същност, но не и да се развива напред.

Тази задача стои пред много европейски народи – пред поляци, пред чехи, пред словаци, пред унгарци, пред хървати, словенци, но само българският народ я реализира толкова рано. Разбира се, има и други народи като гърци и сърби, които са успели малко по-рано да реализират възстановяването на своята държавност. За тази война, която в крайна сметка довежда до Санстефанския мирен договор, виновни са не някакви руски амбиции, както мнозина пишат сега – достигане на проливите, Босфора, Дарданелите и прочие. Не че не го иска Русия, но тя няма сили в този исторически момент да го направи, но е принудена точно от българите, за да запази влиянието си пред тях, да влезе в една тежка война – война, която можеше да завърши, между другото, с катастрофа за Русия. Но в края на краищата българският народ се беше вдигнал на въстание, беше направил една кървава заявка за независимост пред европейските народи.

Европейските народи се събраха на една Цариградска конференция на Великите сили, а в края на 1876 г. и дружно постановиха България да получи автономия, т.е. независимост, макар и частична, но все пак независимост. Но нямаше кой да накара Турция да изпълни това решение на Великите европейски сили и Русия се нае, за да запази, както каза граф Игнатиев, влиянието си над българите.

3 март е светла дата. Възстанови се българската държавност, макар и малко по-късно осакатена териториално. Все пак в ръцете на българските политици беше дадена една държава с всички лостове на държавата, вече сами, в зависимост от качествата си, да постигнат или да не постигнат обединението на всички българи в една държава. И повечето от тях действително действаха съобразно правилата, съобразно своя собствен интелект, своите собствени разбирания, успяха частично, и то не малко – България в крайна сметка удвои територията си до 1913 г. включително. Но се присъедини последователно Източна Румелия през 1885 г. – това е Горнотракийската низина, присъедини Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг, и още няколко околии – Свиленградска, Малкотърновска, Василиковска, Царевска днес. Но в крайна сметка не успя да постигне пълен успех. Но кой ли народ го е постигнал?